Какво е Невропластика?

Това е способността на мозъка да променя собствения си строеж и функции чрез мисъл и действие.

Невропластичност

Невропластичността, известна също като мозъчна пластичност или невронна пластичност, е термин, който описва трайна промяна в мозъка по време на живота на човека. Терминът придобива известност през втората половина на 20-ти век, когато ново изследване показва, че много аспекти на мозъка могат да бъдат променени (или са „пластични“) дори в зряла възраст. Тази концепция противоречи на предишния научен консенсус, че мозъкът се развива по време на критичен период в ранна детска възраст и след това остава относително непроменен. 

Невропластичността може да се наблюдава в големи диапазони – от микроскопични промени в отделните неврони до по-големи изменения като мозъчни аномалии в следствие на нараняване. Поведението, стимулите от външната среда, мисълта и емоциите могат също да причинят невропластична промяна чрез пластичност, зависима от дейността. Това има значителни последици за здравословното развитие, ученето, паметта и възстановяването от увреждане на мозъка.

На едноклетъчно ниво, синаптичната пластичност се отнася до промени във връзките между невроните, докато несинаптичната пластичност се отнася до промени в вътрешната им възбудимост.

Невробиология

Един от фундаменталните принципи на невропластичността се основава на идеята, че индивидуалните синаптични връзки постоянно се разпадат или пресъздават в зависимост от активността на невроните, които ги изграждат. Теорията на Хебби гласи: „Невроните, които се възбуждат едновременно, се свързват помежду си!“ / „Невроните, които не са в синхрон, не се свързват!“. Ако два близки неврона често предизвикват импулси едновременно, техните функционални свойства могат да се сближат. Обратно, невроните, които не се задействат редовно едновременно, могат по-рядко да се сближат функционално. 

Вече е доказано, че мозъкът е пластичен и са открити условията за неговото реорганизиране и реструктуриране. Вече са ясни механизмите за създаване на нови неврони, невронни връзки и мрежи.

Мисленето, ученето и физическата активност могат да “включват” и “изключват” гените, като по този начин променят анатомията на мозъка и поведението ни.

Мозъкът може да променя собствения си строеж и функции чрез мисъл и действие. Това е най-важната промяна в представата ни за мозъка и начина на действие на основната му съставна част – неврона.

 

Условията за пластичност на мозъка и неговото добро състояние са:

  • Активно движение, спорт
  • Активно използване на мозъка – конкуренция
  • Учене на нови неща

Имайки предвид тези нови знания, учените са разработили ефективни начини за подобряване на когнитивните умения чрез невропластиката, като:

  • Внимание, памет и концентрация.
  • Обработване на информация.
  • Логическо и аналитично мислене.
  • Въображение.
  • Ясен фокус.

Нови доказателства за пластичността на мозъка

  • Неврологът д-р Майкъл Мерзеник разкрива една от тайните за невероятната сила на мозъка – способността му да се променя активно. Той изследва начините, по които бихме могли да използваме пластичността на мозъка, за да подобрим уменията си и да възстановим тези, които сме изгубили.
  • Д-р Майкъл Мерзеник изучава невропластичността – мощната способност на мозъка да се променя и адаптира – и начините, по които бихме могли да използваме тази пластичност, за да лекуваме мозъчни наранявания и да подобряваме уменията, които здравите мозъци притежават.