Тревожните разстройства, които обикновено се развиват още в детските години, засягат приблизително 10% от населението в света и са два пъти по-често срещани при жените. Известно е, че физическите упражнения са една от полезните стратегии за лечение на тревожността, но не е напълно ясно каква честота и интензивност са необходими, за да има резултати.

За да открият отговора на този въпрос, изследователи в Швеция са направили изследване, публикувано в журнала Frontiers in Psychiatry. Те наблюдават психическото здраве на почти 400 000 човека в периода между 1989 и 2010 г. и установяват, че тези от тях, които участват редовно в ски-маратона „Васалопет“ в района, имат значително по-нисък риск от развиване на тревожност в сравнение с другите участници, които не карат ски.

Мартине Свенсон, един от изследователите, коментира:

„Открихме, че хората, които осъществяват по-голяма физическа активност, имат 60% по-нисък риск от развиване на тревожни разстройства. Резултатите са на базата на наблюдение върху живота на участниците за период от 21 години. Връзката между физически активния начин на живот и по-ниския риск от тревожност се забелязва и при жените, и при мъжете.“

Когато физическата активност се комбинира със съревнование и амбиция за максимални резултати – повишен риск от тревожни разстройства при жените!

Интересен извод от изследването е, че при мъжете стремежът към високи резултати в представянето им на маратона не увеличава риска от тревожно разстройство, докато при жените ситуацията е различна – рискът се удвоява. Това означава, че физическата активност е добър начин за превенция срещу развиване на тревожно разстройство, освен в случаите, когато жените се чувстват вътрешно притиснати от амбицията си за високи резултати.

Изследователите наблягат на факта, че все пак по-голямата физическа активност дори при жените с високи очаквания към себе си носи по-малък риск от тревожни разтройства в сравнение с жените, които нямат достатъчно физическа активност.

Учените допълват, че склонността към физическа активност и степента на риск от развиване на тревожност зависят от фактори като генетични особености, психологически фактори, личностни черти и т.н. Също така, те поясняват, че в това конкретно изследване, намаленият риск от тревожни разстройства при скиорите, е възможно да е резултат и от по-честото излизане на природа освен от по-голямата физическа активност.

Необходими са още изследвания, за да се установят по-точно причинно-следствените връзки. Но изводът е ясен – децата и възрастните се нуждаят от достатъчно физическа активност като един от факторите за поддържане на добро емоционално здраве.

Тревожността при децата

Резултатите от изследването е важно да се имат предвид по отношение на ежедневието на учениците. Балансът между умствени и физически дейности е от голямо значение за превенция срещу тревожни разстройства.

Необходимо е да се отчетат и другите възможни причини и фактори за възникване на тревожност у децата. Стресът в семейната среда и/или в училище са сред основните причини. Несправяне с учебните задачи заради дефицити в уменията за учене също е фактор за високо ниво на тревожност. Едно от иновативните решения за подобряване на когнитивните умения на учениците е използването на програми като Fast ForWord и Reading Assistant. Те са базирани на откритията за невропластичността и са специално разработени да стимулират мозъка да създава нови невронни връзки в областите, които отговарят за четенето, концентрацията, научаването на нов език, слуховата обработка, работната памет и т.н.

Източник: Neuroscience News