Едно от основните предизвикателства на родителите и учителите е да открият баланса между приятелско отношение към децата и изграждането на авторитет и да намерят златната среда между по-твърдите методи на възпитание в миналото и по-мекия, либерален подход в последните десетилетия.

Подходът на „моркова и тоягата“ дълго време се е смятал за успешен модел в родителстването и в отношението на фирмите към служителите. Според него, мотивацията на детето или възрастния човек за дадено поведение зависи почти изцяло от това какво получават в определена ситуация – наказание или награда.

Един нов подход се утвърждава напоследък, който разпознава и друг фактор за мотивация на детското поведение – вродения им стремеж да имат положителен принос към другите. Когато едно дете има антисоциални или неприемливи реакции, това не идва от желание да бъде лошо, а от липсата на умения да се справи с емоциите си по здрав начин.

Подходът на напътстването е създаден от д-р Луис Портър. Той е предвиден да се използва в образованието на деца в ранна детска възраст, но може да се прилага при обучение на ученици във всяка една възраст, особено с деца със затруднения в ученето.

Фокусът е върху това да се показва на децата как да споделят своите мисли и чувства по отговорен, конструктивен начин. Това е едно от основните умения на емоционалната интелигентност.

Защо подходът на напътстването е особено важен за децата със затруднения в ученето?

Децата със затруднения в ученето често не успяват да следват инструкциите на учителите, да следват правилата и стъпките, които се очаква да изпълнят при решаването на учебни задачи. Това не се дължи на нежелание да съдействат, а защото им е трудно да се концентрират и да обработват бързо слуховата информация. Когато имат дислексия, четенето на глас им създава усещане за унижение.

В резултат, те или се затварят, или стават агресивни в поведението си. Вместо да бъдат наказвани, тези деца имат нужда от родители и учители, които да бъдат като добри треньори в изграждането на умения за справяне с фрустрацията, изразяването ѝ по здравословен начин и мотивация за постигане на напредък с постоянство и вяра в себе си.

Какво представлява подходът на напътствията?

Този подход се фокусира върху използването на моменти, където детето изпитва поведенчески проблем, и дава възможност на родителя или учителя да покаже на детето как да се справи с емоцията. С детето се обсъждат различни гледни точки към ситуацията, начини на реагиране и т.н. Целта е да се помогне на детето да взаимодейства със света по по-добър начин.

Ето какви умения е нужно да изгради:

• Способност да разграничава подходящо от неподходящо и здравословно от нездравословно

• Саморегулация – как да регулира интензитета на своите емоции и да постепенно да възвръща спокойствието си

• Подхранване нагласата на детето, че то има важна роля в света

• Способност да съдейства и да бъде част от екип

За изграждането на тези умения от изключително значение е родителите да му показват, че е обичано, уважавано и зачитано. Прегръдката е много важна в труден момент за децата, когато те изпитват силна емоция.

За да могат родителите и учителите да прилагат подхода на напътстването, е нужно първо те да са усвоили уменията за осъзнаване и регулиране на своите емоции. Личният пример е сред основните принципи на този подход.

По отношение на решаване на проблема със затрудненията с ученето, едно ефективна интервенция е използването на програми създадени от невроучени с цел подпомагане на децата в развиването на когнитивните им умения. Програмите Fast ForWord, Reading Assistant, SoundSory и ForBrain стимулират мозъка на учениците да изгражда невронни връзки в областите свързани с четенето, усвояването на език, слуховата обработка, концентрацията, работната памет и т.н. Използват се в училищна и домашна обстановка. Подобряват академичното представяне на децата и тяхната самоувереност.

Източник: Gemm Learning