Отдавна се набляга на значението на прегръдката за здравето и за близостта в отношенията. Как точно, обаче, тя влияе на мозъка и на процесите в тялото? Благодарение на модерните средства за сканиране и наблюдаване на случващото се на невронно ниво в мозъка, невронауката вече има ясно обяснение за ползите от прегръдката.

За да разберем какво се случва, когато се сгушваме, ще погледнем първо към приматите. Човекоподобните майнуни създават и поддържат своите приятелства като взаимно извършват действия на обгрижване чрез пощене, което е служи като вид докосване и погалване.

Родителите на деца правят същите движения, когато преглеждат кожата на главата на децата. Това действа успокояващо, по същия начин, по който се създава релаксиращ ефект от докосването на ръката на фризьора, докато ни прави прическа.

Докосването и ендорфините

Бавното погалване, което е част от изброените по-горе дейности при животните и хората, стимулира точно определени нерви – аферентните тактилни неврони, които се намират само върху кожата, където има коса и са доста различни от обикновените нерви, които предават информация за докосване, болка и натиск. Тези аферентни тактилни неврони откликват само на леки и бавни погалвания. Те имат директен невронен път в мозъка, където те активират освобождаването на ендорфини.

Ендорфините са невропептиди – малки молекули, които се използват от невроните в мозъка, за да си изпращат сигнали. Ендорфините са част от системата за контрол на болката и имат аналгетичен ефект подобно на опиатите.

Всъщност, тяхната химична структура е близка до тази на морфина, но се различават по два основни аспекта. Ендорфините са 30 пъти по-ефективни от морфина като болкоуспокояващо средство и не предизвикват деструктивно пристрастяване за разлика от опиата.

Невроучени използвали позитронна емисионна томография (PET), за да покажат, че лекото погалване и докосване на тялото активира освобождаването на огромно количество ендорфини в човешкия мозък по същия начин, по който пощенето действа при маймуните.

Гушкането, заедно с придружаващите го поведения – погалване, леки потупващи движения и прокарването на пръсти през косата, е човешкият еквивалент на пощенето при приматите и е заложено в нас като начин да създаваме и поддържаме отношения, както и като грижа за здравето ни.

Тъй като усещането за психологическа болка се обработва в същия регион на мозъка, където се обработва и физическата болка (мозъчната структура известна като антериорен цингуларен кортекс), ендорфините помагат не само за намаляване на физическата болка, но и за психологическата. Това обяснява защо прегръдката действа успокояващо, когато човек изпитва силна негативна емоция. Родителите, които често прегръщат децата си, им помагат да се справят с негативните емоции и да регулират нервната си система.

Ендорфините и центровете за награда в мозъка

Тялото се е погрижило да търсим по-често прегръдката заради ползите, които ни дава. Ендорфините, които се освобождават, активират и региони в мозъка, които са наречени „центрове за награда“. Такива центрове има в орбитофронталния кортекс (точно над очите). Функцията на тези центрове е да ни накара да повтаряме поведения и преживявания, които ни носят някакви ползи.

Именно защото опиати като морфина имат същите ефекти като ендорфините, но се постига изкуствено предозиране с тези ефекти, хората, употребяващи опиати, се пристрастяват и губят интерес към социалния свят. В някакъв смисъл, те получават „прегръдките“ по изкуствен начин и не се нуждаят от човешки контакти, но стават жертва на деструктивния ефект на опиатите.

Окситоцинът и прегръдките

Хормонът на свързването и обичта – окситоцинът, се произвежда по време на прегръдка. Ето защо прегръдките имат огромно значение за поддържане на близостта.

Дали всяка една прегръдка има положителен ефект? Оказва се, че не всяка. Степента, в която изпитваме удоволствие от прегръдката е пряко свързана с дълбок психологически компонент. Някъде във фронталните лобове на мозъка има механизъм, който определя дали ще изпитаме удоволствие от прегръдката или ще бъде неприятно преживяване, ако ни прегръща грешният човек.

Изводът от тези изследвания на невроучените: Прегръщайте по-често децата, любимия човек и приятелите си!

Невронауката постоянно открива нови неща свързани с функционирането на мозъка и разработва начини за оптимизиране качеството на живот на хората. С цел стимулиране на когнитивното развитие на децата и възрастните, за да могат да се справят успешно с академични тестове и задачи на работното място, невробиолози са създали софтуерни програми като Fast ForWord и Reading Assistant. Те подпомагат хората да усвояват нов език, да подобрят уменията си за четене, слуховата обработка, работната памет, концентрацията и т.н. Използват се в училищата и в домашна обстановка и като интервенция за подобряване на когнитивните функции при деца с разстройства засягащи уменията за учене.

Източник: Neuroscience News