Амигдалата е мозъчната структура, която има пряка връзка с емоциите. Тя има особено значение и връзка с емоции като страха и гнева, като има и отношение към инстинкта за самосъхранение и оценката на средата за наличие на заплаха. Скорошно изследване разглежда факторите, които влияят върху дейността на амигдалата.

Резултатите от това ново изследване, публикувани в Journal of Neuroscience, разкрили, че амигдалата остава активна за продължителен период, след като човек е наблюдавал негативни образи. Оказва се, че когато в тази мозъчна структура се отчете поява на нещо заплашително, тя остава активна за по-дълго време след отминаването на негативната ситуация. Резултатът от това е, че активираната амигдалата откликва на нови стимули, като чели представляват заплаха, въпреки че може да са съвсем неутрални.

Функцията на този емоционален център е да ни защитава от опасности, но това, което се получава, е че в много случаи той „включва алармата“ на организма, без да съществува реална заплаха.

Това би могло да попречи на избирането на адекватна реакция в неутрална ситуация последваща негативно събитие или образ. Другата неприятна последица е изтощителното въздействие върху тялото и ума, при честата и продължителна активация на амигдалата в ежедневието. Резултатите от това могат да бъдат апатия, депресивни състояния и цялостно психо-физическо изтощение на организма.

В изследването участниците попълнили психологически тест за оценяване на тяхното психологическо благосъстояние. Те били интервюирани 8 пъти в рамките на един ден, за да се установи как се променя настроението им. По време на изследването изпълнявали различни задача в лабораторията, докато мозъкът им бил сканиран. На участниците били дадени картини с негативни, позитивни и неутрални образи. Изследването показало, че след наблюдаване на негативните стимули, амигдалата останала активна и по време на наблюдаването на неутралните стимули.

От друга страна, тези участници, които наблюдавали позитивни образи и след това неутрални, показали по-високо ниво на положителни емоции и през останалата част на деня.

Не винаги можем да изберем заобикалящата ни среда и стимулите в нея, но можем да напревим всичко по силите си. Изследването показва колко важно е да сме осъзнати за това, какви стимули допускаме в своето обкръжение и ежедневие. Чрез усвояване на умения от сферата на емоционалната интелигентност, можем да разполагаме и с други начини, по които да влияем на своето настроение и на регулирането на негативните емоции. Това е изключително важно както за възрастните, така и за децата. Обученията, които развиват социално-емоционалните умения на децата ще стават все по-голям приоритет в бъдеще.

Изследвания свързани с когнитивните умения на деца и възрастни също продължават да се правят. Невроучените изследват работата на мозъчните зони, които отговарят за нивото на концентрация, работна памет, слухова обработка, езикови умения, математически умения и т.н. В резултат на откритията за невропластичността, учените са разработили иновативни програми като Fast ForWord и Reading Assistant, които стимулират мозъка да развива когнитивните си функции. Тези съвременни методи помагат на децата да превъзмогват трудности в учебния процес и да постигат по-добро усвояване на уменията за учене.

Източник: Neuroscience News