Психологическо изследване показало, че прекаленото седене на едно място е свързано с увеличен риск от депресивни симптоми при подрастващите. Дори 60 минути лека физическа активност (като разходки и вършене на домакински задължения) всекидневно подобрява менталното и емоционално състояние на тийнейджърите.

Изследователите използвали данни от проучване на 4 257 подрастващи, включени в дългогодишно изследване още от раждането им. Децата носели акселерометри, за да се проследи тяхното движение в продължение на поне 3 дни, когато били на 12, 14 и 16-годишна възраст.  

Акселерометрите показвали дали детето извършвало лека физическа активност (ходене, свирене на музикален инструмент или рисуване), физическа активност с умерена до висока интензивност (тичане или каране на колело), или прекарвали деня в седене.

Депресивните симптоми, за които се следяло били ниско настроение, загуба на усещане за удоволствие и слаба концентрация и били измерени с помощта на клиничен въпросник. Отговарянето на тези въпроси показва наличие на депресивни симптоми, но не е основа за поставяне на клинична диагноза.

Във възрастта от 12 до 16 години общата физическа активност намаляла при повечето тийнейджъри, което се дължало главно на спад в леката физическа активност (от средно 5 часа и 26 минути на 4 часа и 5 минути) и увеличение на времето прекарано в седене (от средно 7 часа и 10 минути на 8 часа и 43 минути).

Изследователите установили, че всеки един допълнителен час прекаран в седене на ежедневна база е свързан с увеличение на риска от депресия с 11,1 % до 18-годишна възраст.

Един от изследователите споделя:

„Притеснителен е фактът, че времето, в което децата са физически неактивни, се увеличава с годините, а досега нямаше достатъчно изследвания на ефекта на липсата на активност върху менталното здраве. Броят на младите хора с депресия също така се увеличава, а това дългогодишно изследване предполага наличието на връзка между тези две тенденции.

Много инициативи промотират спорта при децата, но нашите изследвания предполагат, че и леката физическа активност не трябва да се подценява. Тя не изисква много усилия и може да бъде включена лесно в ежедневната рутина на децата. Това е добре да се има предвид и от училищата, за да интегрират повече физическа активност по време на учебните часове.“

Други чести причини за депресивност при децата могат да бъдат проблеми и стрес в семейните отношения или несправяне с учебните задачи и ниска самооценка. Психологическата работа с децата и родителите за разрешаване на проблемите в отношенията и курсове по емоционална интелигентност за деца и възрастни са важни за подобряване на менталното здраве на учениците.

Проблемите с академичното представяне и ниската самооценка свързана с несправяне с учебните задачи могат да бъдат разрешени по ефективен начин чрез използването на програми като Fast ForWord и Reading Assistant. Те са създадени от невробиолози на основата на откритията за невропластичността и подпомагат подобряването на когнитивните умения на деца и възрастни (четене, концентрация, езикови умения, усвояване на чужд език, слухова обработка на информацията, работна памет и т.н.). Развиването на тези умения е важно за учебния процес и дава увереност на децата при изправянето пред училищните предизвикателства.

Източник: Neuroscience News