Много хора по света все  още са под карантина и прекарват по-голяма част от времето си у дома с децата. Как могат да превърнат това  време във възможност за изграждане на по-дълбока връзка?

Ново изследване едновременно изследва мозъчната активност на родители и на децата и стига до някои ценни открития.

За да взаимодействаме ефективно с другите, ние трябва да установим емоционална връзка един с друг, както и бързо и точно да разбираме целите и намеренията.

„Социален танц“

Изследването показва, че това се случва най-добре, ако координираме нашето поведение и реакциите на тялото. За щастие, ние имаме естествена склонност да влизаме в синхрон с другите. Например, ние автоматично имитираме един друг – класическите примери включват заразителността на смеха и прозявките.

Ние дори постигаме социална синхронизация на нашата физиология като изравняване на нашия сърдечен ритъм и хормонална секреция ( производството на кортизол и окситоцин). Когато се свържем с другите, се получава така, сякаш цялото ни тяло се включва в „социален танц“ с тялото на другия човек.

Този „социален танц“ с другите ни позволява по-лесно да усетим това, което те чувстват и да разберем това, което си мислят. Процесът, наречен „био-поведенчески синхрон“, ни помага по-силно да се свържем един с друг. По време на детството синхронът ни с други хора е също така жизненоважен за нашето социално, емоционално и когнитивно развитие.

Синхрон „мозък-с-мозък“

Изследванията показват, че мозъчната активност на двама души също се синхронизира по време на взаимодействия. Синхронът е по-голям при романтичните партньори отколкото при приятели и непознати.

По отношение на родителите и децата, изследванията показват, че синхронизацията между мозъчната им активност се случва повече, когато има взаимодействие между тях, например по време на редене на пъзел или разговори. Такива взаимодействия би трябвало да бъдат възприемани от родителите като възможности за по-добра връзка с децата и подпомагане на социалното, емоционално и когнитивно развитие на децата.

Майки и татковци и синхрона им с децата

Оказва се, че различни фактори имат значение за синхрона на мозъчната активност между детето и майката от една страна, и детето и таткото – от друга.

• Когато майките взаимодействат с децата, по време на игра или разговори, се получава по-добър синхрон и свързване. Когато детето има възможност да се ангажира по-силно със задачата в играта,вместо майката да го води и напътства постоянно, тогава то има повече автономност в процеса на играта или реденето на пъзел.

• Другият фактор е нивото на стрес на майката. Изследователите наблюдвали, че се получава по-малък синхрон между нея и детето, ако майката е стресирана. В такива моменти е нужно тя да си вземе кратка почивка и да се погрижи за себе си, което ще бъде от полза както за нея, така и за детето.

• По отношение на взаимодействието между таткото и децата, най-важният фактор за синхрон между него и децата е това, дали той смята неговата грижа за децата като важна за детското развитие и дали това е удовлетворяваща дейност за него самия. Това е доказателство за значимостта на отношението на бащите към бащинската роля във възпитанието и необходимостта от повече информираност на обществото за важността на бащинската роля за детското развитие. Това може да увеличи още повече удовлетвореността на бащите от времето прекарано с децата.

Освен тези изследвания върху детското развитие и факторите за тяхното социално, емоционално и когнитивно благосъстояние, невроучените правят изследвания базирани на откритията за невропластичността и създават софтуерни програми стимулиращи мозъка на децата да изгражда невронни връзки в областите свързани с уменията за учене. Такива програми са Fast ForWord и Reading Assistant, които помагат на деца и възрастни да подобрят когнитивните си умения (четене, концентрация, слухова обработка, езикови умения, усвояване на чужд език и т.н.). Тези програми включват упражнения под формата на игра, така че децата да тренират мозъка си по забавен и ефективен начин. Може да се прилагат в училище и у дома. Децата придобиват повече самоувереност и се справят много по-добре с предизвикателствата в учебния процес.

Източник: Neuroscience News