Какво да кажем на нашите близки, семейство, приятели в моментите, в които те изживяват стрес или някаква неприятна ситуация? Изследванията показват, че да кажем “обикновеното“ изказване „Разбирам защо се чувстваш така“ е едно от най-ефективните неща, които можем да направим.

В изследването участниците описали на изследователите някаква реална ситуация, която е провокирала силен гняв у тях.

Когато изследователите не показвали подкрепа или разбиране, по отношение на гнева им, се наблюдавало силен спад на положителните емоции у разказващите. Kогато обаче изследователите валидирали (признавали) и показвали разбиране към чувставата им, техните положителни емоции били защитени и спадът не се наблюдавал.

Напълно естествено, участниците изпитвали отново гняв или раздразнение, докато си спомняли случката и я разказвали, но само тези от тях, които получили разбиране от изследователите, докладвали възстановяване на доброто им настроение.

Чивънс, един от изследователите, допълва:

„Ние сме подценили важността на положителните емоции. Нужно е да помогнем на другия човек да излекува негативната емоция, но е важно и да му помогнем да подхранва положителните емоции в моменти на стрес. Хората могат да се чувстват тъжни и разстроени, но и обнадеждени в една и съща времева рамка.“

Валидирането (признаването) на негативните емоции, както и проявата на разбиране и емпатия от наша страна, намалява ефекта на негативната емоция и подхранва на нагласата за намиране на решение.

Участниците в експеримента разказали на изследователите за гняв, който изпитват към родителите си, за проблеми във връзката или в приятелствата си и т.н.

Изследователите показвали емпатия и разбиране. Изказването,което използвали било: „Разбира се, че ще си ядосан за това“ или „Представям си как си се чувствал и разбирам защо си се чувствал така.“

В случаите, в които изследователите показвали липса на емпатия и не валидирали емоциите на разказващия, казвали неща като например: „Не разбирам защо чак толкова си се ядосал на това.“

Липсата на валидиране на негативните емоции и проявата на неразбиране довела до по-нататъшно влошаване на изпитваните негативни емоции от участниците.

Изследователят Чивънс добавя:

„Да се почувстваш разбран е важна емоционална нужда и когато тя бъде удовлетворена, сме много по-отворени да получим обратна връзка и съвет и да погледнем на проблема по-конструктивно. Осъзнаването на този факт от страна на родителите, може да им помогне в общуването с децата, когато са разстроени.

Когато децата изпитват дистрес в училище или у дома, първото нещо, от което се нуждаят е емпатията на родителите и валидирането на негативната емоция. Чак след това е подходящи родителите да потърсят причината за негативните емоции. Често първопричината се крие в нещо,по-надълбоко от това, което изглежда на пръв поглед.

Децата, които изпитват големи затруднения в четенето, изучаването на език, математиката и писането на домашни работи, е много вероятно да реагират със силни емоции и невинаги да говорят за истинската причина за гнева или тревожността си. Понякога недобре развитото умение за концентрация и дефицитът в слухова обработка на информацията може да доведе до тези затруднения в ученето. Съвременни решения на този проблем са програми като Fast ForWord и Reading Assistant, които са разработени от невроучени на базата на откритията за невропластичността. Те помагат на децата да развият когнитивните умения, да имат повече самоувереност и да променят нагласата си към ученето в по-положителна, което води и до повече положителни емоции в училище и у дома.

Източник: Neuroscience News