Валидиране на негативните емоции – ключ към по-бързото преодоляване на стреса при деца и възрастни!

teacher-comforting-student

Ново изследване показва, че да кажеш на детето си, партньора си или приятел нещо толкова просто като „Разбирам защо се чувстваш така“ би било едно от най-добрите неща, които можете да направите за тях в момент, в който те изживяват стрес от някаква неприятна ситуация.

В изследването участниците описали на изследователите някаква реална ситуация, която е провокирала силен гняв в тях.

Когато изследователите не показвали подкрепа или разбиране по отношение на гнева, който участниците описвали, се наблюдавало силен спад на положителните емоции у разказващите за определен период от време. Но когато изследователите валидирали (признавали) и показвали разбиране към това, което участниците казвали, техните положителни емоции били защитени и не се наблюдавало спад.

Напълно естествено, участниците изпитвали отново гняв или раздразнение, докато си спомняли случката и я разказвали, но само тези от тях, които получили разбиране от изследователите, докладвали възстановяване на доброто им настроение на нивото от преди да се върнат към спомена за стресиращата ситуация.

Чивънс, един от изследователите, допълва:

„Ние сме подценили важността на положителните емоции. Освен,че е нужно да помогнем на другия човек да излекува негативната емоция, но е важно и да му помогнем да подхранва положителните емоции в моменти на дистрес. Хората могат да се чувстват тъжни и разстроени, но и обнадеждени в една и съща времева рамка.“

Валидирането (признаването) на негативните емоции, които дете или възрастен изпитва и проявата на разбиране и емпатия от наша страна намалява ефекта на негативната емоция, а подхранването на нагласата на намиране на решение и оптимизъм дава възможност на разстроения човек да бъде гъвкав в мисленето си.

Участниците в експеримента разказали на изследователите за гняв, който изпитват към родителите си, за проблеми във връзката или в приятелствата си и т.н.

Изследователите показвали емпатия и разбиране като казвали „Разбира се, че ще си ядосан за това“ или „Представям си как си се чувствал и разбирам защо си се чувствал така.“

А в случаите, в които изследователите показвали липса на емпатия и не валидирали емоциите на разказващия, казвали неща като например: „Не разбирам защо чак толкова си се ядосал на това.“

Липсата на валидиране на негативните емоции и проявата на неразбиране довела до по-нататъшно влошаване на изпитваните негативни емоции от участниците.

Изследователят Чивънс добавя:

„Да се почувстваш разбран е важна емоционална нужда и когато ни бъде удовлетворена, сме много по-отворени да получим и обратна връзка и съвет за това какво можем да променим, за да подобрим ситуацията, която е провокирала негативната емоция в нас. Осъзнаването на този факт от родителите може да им помогне в общуването с децата, когато са разстроени, както и на партньорите в романтична връзка и на приятелите.“

Когато децата изпитват дистрес в училище или у дома, първото нещо, от което се нуждаят е емпатията на родителите и валидирането на негативната емоция, а след това е нужно родителите да потърсят причината за детския дистрес, като имат предвид, че често тя се крие в нещо по-надълбоко от това, което изглежда на пръв поглед като причинител на тази емоция.

FFW-Cool_Tool_Finalist-EdTech_Awards_2020

Децата, които изпитват големи затруднения в четенето, изучаването на език, математиката и писането на домашни работи, е много вероятно да реагират със силни емоции и невинаги да говорят за истинската причина за гнева или тревожността си. Понякога недобре развитото умение за концентрация и дефицитът в слухова обработка на информацията може да доведе до тези затруднения в ученето. Съвременни решения на този проблем са програми като Fast ForWord и Reading Assistant, които са разработени от невроучени на базата на откритията за невропластичността. Те помагат на децата да развият когнитивните умения, да имат повече самоувереност и да променят нагласата си към ученето в по-положителна, което води и до повече положителни емоции в училище и у дома.

Източник: Neuroscience News

Други статии