Всеки ли има способността да се учи? Разбира се. Ученето е това, което нашите мозъци правят. Като си взаимодействаме със средата, невроните в нашия мозък създават връзки помежду си. Тези връзки се затвърждават с практикуването на новото действие или модел на мислене. Ако няма практикуване, те избледняват. Това представлява ученето. Научният термин за този процес е „невропластичност“. Нашият мозък постоянно се променя и постоянно учи.

Каква е разликата между капацитет за учене и способност за учене? Всеки има способността да се учи, но капацитетът за учене на всеки човек е различен. Някои неща са лесни за научаване от даден човек, но за друг може да са много трудни.

Може да изглежда, че имаме малък контрол върху тези неща, но нашият капацитет за учене е нещо, което се изгражда в много по-голяма степен отколкото повечето от нас си представят.

Изграждането на индивидуалния капацитет за учене зависи от три ключови фактора.

Ключов фактор 1: Разбиране на когнитивните силни и слаби страни на ученика и използване на таргетирани научно доказани стратегии за разширяване капацитета за учене.

Когнитивните умения са основата за ученето. Те са процесите, които мозъкът ни използва, за да възприема нова информация, да я анализира и организира, разбира и възстановява от паметта, както и да взима решения и предприема действия. Когнитивните умения включват процеси като: различните видове внимание, разнообразните аспекти на визуална и слухова обработка, краткотрайна и дълготрайна памет и изпълнителски функции, включително работната памет, инхибиторния контрол (задръжните процеси) и когнитивната (мисловна) гъвкавост. Всяко едно когнитивно умение допринася за капацитета за учене на ученика, както и степента, до която те си взаимодействат добре при дадения човек. Всеки един от нас си има силни и слаби страни по отношение на отделните когнитивни умения.

Не е достатъчно да се знае, че даден ученик се затруднява с математиката или че чете бавно. Учениците могат да се затрудняват с математиката по различни причини – дефицит в работната памет, недоразвити визуално-пространствени умения или проблеми с откриването на последователността на дадени действия.

При затрудненията с четенето, ключова роля може да играят отново работната памет и обработката на визуална информация. Когато ученикът се затруднява, коренът на проблема често не е в инструкциите на учителя или в учебната програма, а е въпрос на дефицит в дадено когнитивно умение.

Когато с помощта на специално създадени от невроучени програми се определи с прецизност кои когнитивни умения са слабите страни на дадено дете, тогава може да се идентифицират и стратегии за подобряване на тези умения. Така ще се увеличи капацитета за учене на детето.

Програмите Fast ForWord и Reading Assistant, разработени от невроучени на базата на изследванията на невропластичността, помагат на ученика да развие именно тези когнитивни умения, в които са установени дефицити. Те се използват и като интервенция за подобряване на капацитета за учене при деца с дислексия, разстройство на слуховата обработка, дефицит на вниманието и т.н.

Можете да прочетете за другите два ключови фактора за изграждане на капацитета за учене във втората част на статията.

Източник: My Brain Ware