Когато терминът „геймификация“ се появи в контекста на образованието, обикновено се използва като начин да се подобри ангажираността и мотивацията на учениците. Това би трябвало да е достатъчна причина да се интегрира този начин на обучение в цялостния учебен процес. Но изследванията са документирали разнообразие от други ползи включително развиването на упоритост и издръжливост, подобряване на уменията за решаване на проблеми, изграждането на креативност и още много.

Геймификацията е прилагане на елементи и принципи създадени за игра в контекст, който не е свързан с игри. Елементите от игрите включват: получаване на точки или значки при правилни отговори, участниците са герои от история и те имат специфични цели. Основен принцип при игрите е преминаването от едно ниво на друго при успешно завършване на предишното.

Може да се каже, че в училище присъстват елементите и принципите на играта. Точките са всъщност оценките, които ученикът получава. Героите са самите ученици и учители. Специфични цели? Да се преминат успешно тестовете. А преминаването от едно ниво на друго е преминаването от един клас в по-горен.

Представата, обаче, за училището не съответства на представата за игра. Училището се свързва със сериозни цели и много задължителни елементи, като детето често е под стрес, че ще получи ниска оценка или че съучениците му ще му се подиграят, ако направи грешка. В игрите то може да играе дадена игра колкото си пъти иска, докато не постигне желания резултат и не стане готово да мине на следващото ниво. Детето знае, че определен брой изигравания на играта ще му дадат знанията и опита, от които се нуждае, за да премине от едно ниво на следващото. Това казват и Джоуи Лий и Джесика Хемър от Учителския колеж към Университета в Колумбия:

„Тъй като игрите включват повтарящо се експериментиране, те включват и повтарящо се проваляне. Всъщност, при много игри единственият начин да се научиш как да ги играеш е като играеш играта и се проваляш достатъчно пъти, като всеки път научаваш нещо ново, което да ти бъде от полза следващия път.“

Този тип нагласа към игрите – че можеш да ставаш по-добър и да се развиваш като тренираш, експериментираш и правиш грешки в процеса на учене, е и нагласата за израстване, за която говори д-р Каръл Дуек от Станфордския Университет. Изследванията показват, че децата и възрастните, които имат тази нагласа, се справят много по-успешно в училище, в работата и в живота като цяло. Хората с нагласа за израстване третират грешките и провалите като възможности за учене и развитие, а не като поводи за срам.

Една от причините, поради които игрите и гемификацията в обучението могат да бъдат много ефективни е, че те позволяват на децата да правят проби и грешки и да повтарят дадена игра отново и отново, докато не научат всичко, което им е нужно, за да продължат към следващата игра или следващото ниво, без да са рискували нещо съществено, което би ги накарало да се чувстват под стрес или в застрашаващи ги ситуация.

Изследователи виждат потвърждение на връзката между геймификацията в образованието и нагласата за израстване, когато група ученици обсъждат даден проблем в проект, който имат да изготвят. Проектът бил сложен и учениците се затруднявали. Един от тях казал: „Просто няма да можем да го завършим. Едва ли някога ще стигнем до решение.“ А друг ученик отговорил: „Не, не е така. Помниш ли, когато правихме задачите в игрите на BrainWare и си мислехме, че никога няма да минем на следващото ниво, но продължихме да опитваме и накрая успяхме?“ Учениците продължили да правят опити да открият решение на проблема в техния проект и…накрая го открили.

Обучаването на децата с иновативни програми под формата на игра се прилага и като интервенция при затруднения на учениците с четенето, ученето на английски език, концентрацията, слуховата обработка и т.н. Невроучени създават програмите Fast ForWord и Reading Assistant с цел подпомагане развиването на когнитивните умения на деца и възрастни чрез стимулиране на мозъка да изгражда нови невронни връзки в зоните свързани с тези умения.

Източник: My Brain Ware