Грижата за мозъка е една от важните цели на изследванията на невронауката. Развитието на когнитивните функции на мозъка е от ключово значение за децата и възрастните. Ето някои от изводите, до които са достигнали учените:

• Нашето представяне в училище или в работата зависи от повече от една когнитивна функция. Това означава, че е необходимо да правим упражнения и дейности, които развиват не само паметта или концентрацията, но и логическото мислене, координацията, слуховата обработка и т.н.

• Гените не са определящи за развитието на нашия мозък. Благодарение на невропластичността, нашият начин на живот е ключовият фактор за това как еволюира ума ни и в каква степен се създават нови невронни връзки.

• Физическите упражнения и по-добрият физически тонус подобряват функционирането на мозъка чрез множество механизми включващи кръвоснабдяването на мозъка, нивата на хормона на растежа, обема на мозъка и т.н.

• Кардио упражненията, които ускоряват пулса (от бързото ходене до карането на ски, тениса и баскетбола) изглежда, че носят най-големи ползи за мозъка: 30 до 60 минути на ден 3 пъти седмично са препоръчителната честота и продължителност.

• Умственото стимулиране засилва връзките между невроните (синапсите) и когнитивното функциониране. Менталното стимулиране също така помага за изграждане на когнитивен резерв. Изправянето пред предизвикателства и заемането с нови дейности стимулира мозъка.

• Рутинните дейности не представляват предизвикателство за мозъка. Необходимо е излизане от зоната на комфорт и повишаване нивото на трудност, за да се създават нови невронни връзки.

• Единственото занимание в свободното време, което е свързано с намаляване на когнитивните функции е гледането на телевизия.

• Тренирането на мозъка работи. Невроучените разработват начини за трениране на мозъка въз основа на откритията за невропластичността. Такива начини са програмите Fast ForWord, Reading Assistant, SoundSory и ForBrain. Те помагат на деца и възрастни за развиване на уменията за четене, изучаване на английски език, концентрация, запаметяване, логическо мислене, слухова обработка и т.н.

• Мозъкът има нужда от много енергия. Той използва приблизително 50% от кислорода, който вдишваме и 10% от глюкозата от артериалната кръв.

• Средиземноморската диета е доказано полезна за мозъка – богата на зехтин, ядки, свежи салати, зеленчуци и морски дарове.

• Умерената доза кофеин повишава будността и способността за концентрация на мозъка за кратко време, но няма доказателства, че спомага за когнитивните функции на мозъка в дългосрочен план.

• Леката консумация на вино според изследванията до момента се свързва с ползи за мозъка в дългосрочен план.

• Взимането на добавки за мозъка не е показало в изследванията ясни доказателства за повишаване на когнитвните функции.

• Колкото по-голям и по-близък е социалният кръг на един човек, толкова по-голяма е амигдалата в мозъка му (центъра за обработка на емоциите, който играе важна роля и за поведението и мотивацията). Няма все още ясни доказателства за това дали онлайн отношенията имат по-различен ефект върху мозъка от отношенията на живо.

• Липсата на изградени в даден човек здрави начини за управление на стреса влияе върху създаването на нови невронни връзки.

• Натрупват се все повече доказателства за ползата от медитацията и биофийдбека като начини за саморегулиране на нивото на стреса и подобряване на когнитивните функции.

• Няма магическо хапче за развиване на когнитивните функции и затова е необходим холистичен подход – комбиниране на няколко от изброените по-горе начини и техники за подобряване на тези функции. Необходим е и индивидуален подход при определяне на нуждите на даден човек, така че да се изберат най-подходящите за него начини за развиване на когнитивните му умения.

Източник: Sharp Brains