Изграждането на оптимистична нагласа е едно от уменията на емоционалната интелигентност и е изключително важно за децата и възрастните, защото се отразява положително както на здравето, така и на учебния процес и справянето с различни предизвикателства – академични и житейски.

Изследванията показват, че оптимистите живеят по-дълго от песимистите и имат по-нисък риск от хронични болести. Скорошно изследване на Медицинския Университет във Виена установи, че оптимистите спят по-добре и водят по-здравословен начин на живот. Резултатите са публикувани в Журнал за изследване на съня (Journal of Sleep Research). Двама от изследователите, Стефан Зайдел и Герхард Кльош, също били и участници в самото изследване.

Като анализирали информацията от онлайн изследване на 1004 австрийци от 2017 г. за основни характеристики на съня и други фактори като работната и учебната ситуация на участниците, поведението и нагласата им преди лягане, екипът от епидемиолози от Медицинския университет във Виена установили, че тези участници, които са с оптимистична нагласа, имат 70% по-малък риск от безсъние или някакъв друг вид разстройство на съня в сравнение с тези, които са склонни към песимизъм.

„Други изследвания са показали, че оптимистите правят повече упражнения, пушат по-малко и се хранят по-здравословно. Освен това, те имат по-добри стратегии за справяне с проблеми и изпитват по-малко стрес в ситуации на предизвикателства.“

Трениране на оптимизъм

Авторите на изследването изтъкват, че оптимизмът може да бъде култивиран с различни упражнения. Едно от тях се нарича „Нашият възможно най-добър Аз“. Изследователят Вайцер казва:

„Този метод включва визуализиране и записване на това как нашият възможно най-добър живот изглежда в бъдеще. След редовно практикуване на това в продължение на няколко седмици, обикновено се случва повишаване на нивото на оптимизъм на участника. “

Бъдещи изследвания ще докажат степента, в която подобни упражнения за изграждане на оптимизъм имат пряко влияние и върху подобряване на съня и здравето на деца и възрастни.

Все повече се разкриват ползите от социално-емоционалното учене за децата и изграждане на нагласа за израстване, която е свързана с оптимизма, защото децата с такава нагласа вярват, че могат да подобряват своите умения с усилия и практика.

Успоредно с изграждането на социално-емоционална интелигентност, учените са насочени и към подобряване на когнитивните умения на децата – за логическо мислене, концентрация, слухова обработка, четене, езикови умения и т.н. В резултат на откритията за невропластичността са създадени програми като Fast ForWord, Reading Assistant, ForBrain и SoundSory. Те се използват и като интервенция при дислексия, разстройство на слуховата обработка, дефицит на вниманието и т.н.

Източник: Neuroscience News