Метакогницията, мисленето за това как мислиш, как взимаш решения и как използваш вътрешните и външните си ресурси, води до по-добри резултати във всяка една сфера на живота. За учениците и студентите това означава по-високи постижения на изпитите. Изследователи от Станфордския университет провели проучване, за да проверят ефекта на метакогницията при ученици, които се готвели за изпит.

Д-р Патриша Чен, една от водещите на изследването, поставила за цел да се проучи дали ако учениците обърнат повече внимание на своите подходи към ученето, ресурсите за подготовка и мисленето си (умение за себерефлексия), те ще се справят по-добре на изпита.

„Слепите усилия, без да са насочени към целта по ефективен начин, не те водят винаги там, където желаеш да стигнеш.“, споделя д-р Чен.

Екипът от изследователи направили два експеримента използвайки интервенцията „Стратегическа Употреба на Ресурси“, създадена въз основа на образователни и социо-психологически теории.

В експеримента половината клас от ученици била контролната група и те получили обикновено напомняне, че им предстои изпит следващата седмица. Другата половина от класа били участниците, на които била приложена интервенцията, които трябвало да попълнят 15-минутен онлайн въпросник, чиято цел била да накара учениците да се замислят за това как се подготвят, кои ресурси за подготовка са най-добри за тях самите и как ще ги използват. Били им дадени опции, измежду които да избират – практически въпроси свързани с материала, четене от учебника, четене на записките направени по време на учебните часове или дискусии на материала с техните връстници.

След изпита се оказало, че учениците, получили интервенцията „Стратегическа Употреба на Ресурси“, която подсилила тяхната метакогниция, се справили по-добре на изпита от контролната група, които получили само напомняне за предстоящия изпит и не били насърчени да анализират как учат и как използват наличните ресурси.

Изследователите установили, че стратегическото мислене има и допълнителни психологически ползи,тъй като помага на учениците да се почувстват по-уверени по отношение на своето обучение. Учениците от групата с интервенцията били по-малко стресирани преди и по време на изпита.

Д-р Чен пояснява, че метакогницията е полезна и в други сфери на живота, не само по отношение на образованието – например за постигане на целта да се регулира теглото, да се усвои ново умение, да се подобри родителския модел на възпитание и т.н.

Според изследователката:

„Стратегическото мислене (метакогницията) може да бъде определящият фактор за това някои хора да реализират потенциала си и да постигат целите си, а други хора да имат потенциала, но да не постигат целите си.“

Допълнителни изследвания на Университета в Нюкасъл, Австралия, в които са участвали 2000 студенти, също показват ефекта на това как студентите мислят и анализират стила си на учене върху техните академични постижения в университета.

Други изследвания на невробиолози свързани с когнитивните (мисловни) умения при деца и възрастни показват, че при стимулиране на определени зони в мозъка, се създават нови невронни връзки, които водят до подобряване на уменията за логическо мислене, усвояване на чужд език, четене, писане, концентрация, слухова обработка, запаметяване и др. Въз основа на проучванията са създадени софтуерни програми като Fast ForWord и Reading Assistant, ForBrain и SoundSory които тренират мозъка да усъвършенства когнитивните умения. Тези програми се използват като интервенция в училище и в домашна обстановка и при деца с дислексия, разстройство на слуховата обработка, Синдром на Аспергер, дефицит на вниманието и т.н.

Източник: Big Think