От известно време набират популярност приложенията за трениране на мозъка, познати още като когнитивни тренировки. Наистина ли работят?

За специфични функции като преодоляване на затруднения в ученето, отговорът е „да“. Въпросът е тясно свързан с невронауката и невропластичността (мозъчна пластичност).

Фокус върху невропластичността

Терминът „невронаука“ беше създаден в началото на 60-те години на миналия век от Франсис Шмит, биофизик от Института по Технология в Масачузетс. Свързан е с изследвания върху това как работи мозъка ни и как това влияе на нашето поведение. Една от известните фрази за невропластичността е: „невроните, които се активират заедно, се свързват заедно“.

Още в ранната 1948 г. ученият Йерзи Конорски от полски произход за първи път споменава невропластичността като способността на мозъка да се адаптира и преструктурира, което опровергава по-предишните представи за мозъка като „необновяващ се орган“. Когато практикувате дадено умение, това активира мозъчни зони и се създават нови връзки и невронни пътеки, което постепенно води до подобряване в умението и изпълнението на конкретната дейност.

А това подобрение на дадено умение води ли до развитие и на други умения?

Флуидна интелигентност

Според учените, отговорът на последният въпрос е „да“ – изпълнението на специфична задача отново и отново подобрява не само конкретното умение свързано с тази задача, но и други ежедневни умения. Това бива описвано като „флуидна интелигентност“.

Друго становище на невроучените е, че няма такова нещо като „възраст на мозъка“ – всички сме различни и мозъкът се развива според индивидуалния начин на живот.

Дейности като медитирането, спазването на средиземноморската диета, физическата активност, ученето на нов език, свиренето на музикален инструмент са все неща, които са вид тренировка за мозъка. В днешно време към тези дейности се добавя и използването на специално разработен софтуер, който стимулира зоните в мозъка отговорни за развитието на когнитивните умения.

Един от пробивите в невронауката е използването на функционален ядрено-магнитен резонанс с цел откриване какво се случва в мозъка, докато хората четат, пишат и мислят. Откритията до момента показват, че по-малко от една трета от мозъчните неврони са посветени на обработване на визуалната информация, 8% са ангажирани с тактилната информация (идваща от докосването) и 3% са посветени на слуха. Все още предстоят да бъдат открити отговорите на въпроса защо някои неща се случват по начина, по който се случват, но вече са установени методи за стимулиране развитието на невронните мрежи в различни зони на мозъка.

Сред иновативните разработки на учените са и програмите Fast ForWord, Reading Assistant, SoundSory и ForBrain, които подпомагат подобряването на когнитивни умения като четенето, научаването на език, слуховата обработка, запаметяването и концентрацията. Те се използват и като ефективна интервенция при деца с дислексия, разстройство на слуховата обработка, дефицит на вниманието и други разстройства свързани със затруднения в ученето.

Можете да прочетете още по темата във втората част на статията.

Източник: Gemm Learning