Как протичат процесите на учене и кои зони в мозъка участват и си взаимодействат по време на учене е въпрос, който вълнува изследователите от дълго време, за да могат да открият факторите и начините за оптимизиране на тази изключително важна когнитивна дейност. От процеса на учене зависят както постиженията на децата в училище, но и справянето с всяка една житейска и професионална задача в бъдеще.

По време на учене, мозъкът е като машина за предсказване, която постоянно се опитва да създава теории за нашата среда, за задачите, с които сме се захванали и възможните решения и с прецизност да регистрира дали дадено предварително допускане е вярно или не, дали дадена стратегия за учене е правилна или не. Екип от учени в сферата на невронауката от Университета Ruhr-Universität Bochum показват как очакванията, които още преди да сме намерили решение на дадена задача или въпрос се отразяват на активността в различните зони на мозъка. Резултатите от изследванията са публикувани в журналите Церебрален Кортекс и Журнал за невронаука през март и априп 2020 г.

Учените идентифицирали два ключови региона в мозъка, които играят централна роля в ученето и процеса на взимане на решения: таламусът и инсуларният кортекс. Таламусът е активен най-вече за взимане на решение, а инсуларният кортекс, от друга страна, е особено активен, когато стане ясно дали взетото решение се е оказало правилно или не.

В изследването са участвали 28 участници, чиито мозък е бил наблюдаван с помощта на функционален магнитен резонанс. Участниците е трябвало да взимат решения по определена задача с периодично сменящ се алгоритъм. Изследователите се фокусирали върху ефекта на очакванията върху взимането на решение и промяната на активността в мозъка в момента, когато участникът остави очакванията настрана и реши да потърси ново решение.

Таламусът обработва информацията, която идва от сетивните органи и от другите части на мозъка и я предава на главния мозък. По тази причина е наричан „портата към съзнанието“.

Нова роля за таламуса

Използвайки функционалния магнитен резонанс, учените успели да проследят какви връзки се създават между предфронталния кортекс и таламуса, когато човек поддържа една и съща стратегия за учене и в ситуацията, в която става отворен за нов начин или стратегия за учене. Колкото по-големи са очакванията, които човек има преди да вземе решение и колкото по-сигурен е, че новата задача изисква същия алгоритъм за решение като предишните задачи, толкова по-малко активност има в създаването на връзки между таламуса и префронталния кортекс.

Когато очакванията и допусканията са с по-малка сила, човек е по-отворен към откриване на ново решение и тогава се наблюдава засилено създаване на връзки между таламуса и префронталния кортекс. Плегер, един от екипа изследователи обяснява:

„Мозъкът става особено активен, когато трябва да се смени стратегията на учене, докато запазването на вече установена стратегия изисква значително по-малко енергия. Досега таламусът беше възприеман като суич, превключвател. Нашите изследвания подчертават ролята му във висшите когнитивни функции, които са свързани с взимането на решения по време на учене.“

Изследването обяснява склонността на човек да държи на старите стратегии за учене и да се придържа към очакванията си, защото промяната в начините на учене и отварянето към нови възможности за решение изискват много по-голяма активност в създаването на връзки между таламуса и кортекса по време на процеса на взимане на решения.

Инсуларният кортекс от своя страна е свързан с възприятията, моторния контрол, самоувереността и междуличностните преживявания. Тази зона в мозъка става особено активна, когато даден участник вече е взел решение по отношение на задачата и установява дали това решение е правилно или не.

Достигането до по-голяма яснота за работата на мозъка по време на учене е важно откритие и ще помогне на изследователите да създават по-прецизни начини за подпомагане на децата и възрастните, които срещат затруднения в ученето.

Вече съществуват програми като Fast ForWord, Reading Assistant, ForBrain и SoundSory, които подпомагат създаването на невронни връзки в областите в мозъка, свързани с когнитивни умения като четенето, слуховата обработка, концентрацията, езиковите умения и т.н.

Източник: Neuroscience News