Изследване на Университета Бейлър е установило положителния ефект на класическата музика на Бетовен и Шопен върху способността за усвояване на учебен материал. Колежани, които слушали тази музика по време на интерактивни лекции по Микроикономика и след това слушали същата музика през нощта по време на сън, се справили много по-добре на теста на следващия ден от другите колежани, които слушали записи на „бял шум“ през нощта.

След девет месеца участниците и от двете групи трябвало да минат този изпит отново, за да се провери каква част от материала са запомнили и се установило, че и двете групи имат подобни резултати. Изводът бил, че класическата музика по време на учене и сън помага за запомняне на материала за определен период от време заради ефекта TMR (Тargeted Мemory Reactivation), което означава „таргетирано реактивиране на паметта“. При този процес спомените са реактивирани и премествани от временната памет в регион на мозъка, отговорен за по-дълготрайната памет.

Изследването, извършено от Лабораторията на Бейлър за Когниция и Невронаука за Съня (Baylor’s Sleep Neuroscience and Cognition Laboratory), е публикувано в журнала Невробиология на Ученето и Паметта.

Директорът на лабораторията, д-р Майкъл Скулин, казва:

„Всички обучители искат да научат студентите и учениците как да интегрират концепции, а не просто да наизустяват детайли, но това е много по-трудно от когнитивна гледна точка. Това, което открихме е, че когато се използва метода с класическата музика по време на сън, се увеличава способността за интегриране на концепции на теста на следващия ден с 18%. Ефектът беше особено силен при участниците в изследването, които показваха засилена активност във фронталния лоб на мозъка по време на фазата на съня с бавни вълни, което е фазата на дълбокия сън.“

Как е доказан този ефект по време на изследването?

По време на изследването е използван златният стандарт за процедиране, при който нито участниците, нито експериментаторите са знаели на кого е бил приложен новият метод по време на дълбокия сън и на кого – не. Сънят е бил измерван в лабораторна обстановка.

По време на самата лекция, на някои от колежаните била пусната като лек фон селекция от класическа музика включваща „Лунната соната“ на Бетовен, първото действие от концерта за цигулка „Пролет“ на Вивалди и „Ноктюрн“ на Шопен.

Същата нощ служители на лабораторията поставили електроди и използвали компютри, за да следят съня на двете групи участници (тези, които слушали класическа музика по време на лекцията и тези, които нямали музика за фон). В момента, в който специалистите от лабораторията виждали, че даден участник е навлязъл във фазата на дълбок сън, му пускали за 15 минути или класическа музика или бял шум в зависимост от това към коя от двете групи принадлежи.

Изборът на музика бил важен фактор според изследователите:

„Изключихме джаза, защото е прекалено спорадичен и най-вероятно ще събуди участниците. Изключихме и поп музиката, защото текста на песните ще наруши процеса на запаметяване на информацията от лекцията. Не можете да четете думи и да пеете текста на песен едновременно – опитайте, за да се убедите. Изключихме и океански вълни и амбиентна музика, защото е прекалено лесно да я игнорираш. Би било трудно да създадеш силна асоциативна връзка между някакъв материал за учене и монотонна мелодия. Остана ни опцията с класическата музика. Тази музика може да бъде много отличителна като мелодия и в същото време се комбинира добре с учебния материал.“

На изпита по Микроикономика на следващия ден, ефектът „таргетирано реактивиране на паметта“ от класическата музика довел до двойно по-голяма вероятност за взимане на изпита в сравнение с контролната група, които слушали само бял шум по време на сън и нямали класическа музика като фон по време на лекцията.

Според д-р Скулин музиката на Моцарт не е подходяща за таргетираното реактивиране на паметта.

Предишни изследвания са проучвали дали ученето на материал може да се случи директно със слушане на аудио записи на лекциите по време на сън. Но било установено, че по този начин не могат да се създават нови спомени. Изследването на Лабораторията Бейлър, обаче, доказва, че вече съществуващи спомени от лекции в будно състояние може да бъдат реактивирани и затвърдени по време на сън.

Следващата стъпка за учените е да разработят начин, по който този метод да може да се прилага в домашна обстановка от учащите или в класните стаи. Според д-р Скулин:

„Смятаме, че може да се постигнат дългосрочни резултати с този метод, ако музиката се пуска по време на сън много на брой нощи. В крайна сметка, не научаваш дългосрочно даден материал с едно прочитане или слушане. Най-доброто усвояване на материала се получава, когато ученето на дадения материал се повтаря на някакви интервали във времето.“

Сред съвременните, иновативни методи за подобряване на уменията за учене са програми като Fast ForWord и Reading Assistant, които също са разработени на базата на откритията на невронауката и могат да се прилагат от деца и възрастни в домашна обстановка и в класната стая за развиване на уменията за четене, слушане с разбиране, изучаване на английски език, концентрация и запаметяване.

Източник: Neuroscience