Различните затруднения с ученето не отговарят на специфични зони в мозъка, както се смяташе преди. Изследователи от Университета в Кеймбридж са установили, че не добре развитата връзка между различни центрове в мозъка са причината за появата на затруднения с ученето.

Между 14 и 30% от децата и подрастващите по света имат сериозни затруднения с ученето и се нуждаят от допълнителна помощ. Тези проблеми често са свързани с когнитивни и/или поведенчески проблеми. В някои случаи децата получават официални диагнози като дислексия, Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност и т.н.

Една от трудностите пред учените в тази област е свързана с това, че всяка една диагноза се различава много при различните деца. И все пак, нещата започват постепенно да се изясняват по отношение на причините за тези състояния, които водят до затруднения с ученето.

Екип от изследователи от Центъра за изследване на когнитивните функции и мозъка към Университета в Кеймбридж изследвали мозъка на 479 деца, като 337 от тях имали затруднения с ученето. Учените използвали съвременните технологии, за да създадат карта на различията между мозъците на участвалите в изследването деца. Оказало се, че няма разлика между мозъчните зони на децата без затруднения с ученето и тези, които имали такива затруднения. Нищо в мозъка на децата с диагноза не показвало, че те имат разстройство на слуховата обработка или Синдром с дефицит на вниманието и хиперактивност, например. Нямало и някакви дефицити в зоните свързани с езика или паметта. Нищо не подсказвало, че тези деца имат затруднения с ученето и когнитивните умения.

Вместо това, учените открили, че в мозъците на децата има организационни центрове, които управляват процесите подобно на ефикасна система за контрол на трафика. Децата, при които тези центрове били добре свързани, нямали затруднения с ученето или ако имали, то те засягали само едно когнитивно умение – например, умението за слушане. За разлика от тях, обаче, децата, които имали недобре развити връзки между организационните центрове в мозъка, страдали от сериозни затруднения с ученето.

Д-р Дънкан Астъл, един от изследователите, пояснява:

„Сериозността на затрудненията с ученето зависи пряко от нивото на свързаност между организационните центрове, защото тези центрове играят ключова роля в споделянето на информация между различните зони в мозъка.“

Според д-р Астъл, поставянето на диагноза не е от голяма полза за детето, докато насочването на вниманието към подходящите интервенции за конкретните затруднения, които детето изпитва, би било от най-голямо значение за по-нататъшното му развитие.

Откритията обясняват защо някои лечения с лекарства не са ефективни за разстройства свързани със затруднения с ученето. Риталин, например, се използва за третиране на Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност и въпреки, че успява да намали хиперактивността, не разрешава проблемите със затрудненията в учебния процес.

Невронауката разработва начини за подобряване на невронните връзки между важните центрове, за да се развият когнитивните умения на децата и да се преодолеят затрудненията с четенето, писането, концентрацията, слуховата обработка, изучаването на английски език и т.н. Иновативни програми като Fast ForWord, Reading Assistant, SoundSory и ForBrain са резултат от усилията на невробиолозите да открият решения основавайки се на откритията за невропластичността. Програмите са ефективни интервенции при затруднения с ученето, дори и да няма поставена диагноза, като се подобряват когнитивните умения на деца и възрастни.

Източник: University of Cambridge UK