Трудните разговори с дете или друг възрастен са ключови моменти, които определят посоката на отношенията в бъдеще. Ето защо е изключително важно за всеки човек да усвои умения за водене на конструктивни разговори, в които се дава обратна връзка на другия по добронамерен начин, така че мозъкът му да възприеме ситуацията като „безопасна“ и водеща към нещо добро, а не като „застрашаваща“.

Учени в сферата на невронауката и емоционалната интелигентност като Джен Ширкани са стигнали до формулата TERA ( Tribe/Expectation/Rank/Autonomy) за даване на конструктивна обратна връзка (конструктивна критика), т.е. елементите, които тя включва са: Усещане за екипност/Принадлежност към едно “Племе“, Очакване, Усещане за значимост/ранг и Автономност.

Очакване

Когато става въпрос за очакване, мозъкът иска да знае какво може да очаква от отсрещната страна. Когато няма яснота по отношение на посоката на разговора и какво може да очаква, тогава мозъкът регистрира ситуацията като „потенциално опасна“.

Ето защо е необходимо да кажете каква е целта на разговора и кои въпроси ще се обсъждат. Например, за начало на разговора вместо: „Ела да поговорим за нещо“, родителят/учителят/ партньорът или мениджърът е важно да даде малко повече детайли и то по конструктивен начин, взимайки предвид както вербалните изразни средства (думите, които използваме), така и езика на тялото (нашите жестове, мимики и пози) и техния ефект върху другия човек.

Когато инициаторът на разговора успее да намали тревожността у другия човек като даде по-детайлна информация, тогава получателят на обратната връзка е по-вероятно да чуе и обмисли това, което му се казва.

Усещане за значимост

Когато някой получава обратна връзка, мозъкът му си задава въпроса: „Каква е моята значимост за теб?“

Когато получателят на обратната връзка се чувства значим и уважаван, това увеличава вероятността да стане по-ангажиран с разговора и обсъждания въпрос.

За да може другият човек да се усети значим за вас, задавайте му въпроси за това как би постъпил в дадената ситуация, как би подобрил нещата, какви идеи има във връзка с дадения въпрос и т.н.

Автономност

Когато става въпрос за елемента „автономност“, мозъкът на получателя на обратна връзка преценява дали другият човек взима всичките решения или получателят на обратна връзка участва във взимането на решения.

Когато мениджърът взима всички решения, служителят не е толкова ангажиран с развитието и подобряването на компанията. Същото важи и за отношенията родител-дете или учител-ученик. Когато детето усеща, че и то участва при взимането на решения, нивото му на сътрудничество се повишава.

Даващият обратна връзка може да даде повече усещане за автономност и контрол на другия човек като задава въпроси, които предоставят избор:

• Искам да ти дам обратна връзка за проекта, би ли искал сега да го обсъдим или по-късно днес?
• Би ли искал да говорим тук или на друго място?
• Би ли искал първо ти да кажеш какво мислиш по този въпрос или аз да започна с моите впечатления?

Можете да научите повече за елемента „Създаване на усещане на екипност“ по време на труден разговор тук и да прочетете повече за конкретните стъпки при даване на обратна връзка в продължението на статията.

За постигането на конструктивен разговор са необходими добре развити умения от сферата на емоционалната интелигентност, а те от своя страна са свързани с когнитивните умения. Експертите по невронаука работят активно по създаването на начини за подобряване на когнитивните умения като концентрация, логическо мислене, слухова обработка и др. Продукт на техните усилия и изследвания върху невропластичността са софтуерните програми Fast ForWord и Reading Assistant, които освен че помагат за развиване на изброените когнитивни умения, се използват и за изучаване на английски език и подобряване на умението за четене.

Източник: The Ladders