Представете си, че седите в пилотната кабинка на самолет Боинг. Заобиколени сте със стотици бутони и контролни устройства. Не само, че ще трябва да знаете как са разположени, но и да разбирате за какво служат и как да ги използвате.

Системите на един самолет (включително двигателя, горивото, хидравликата, електрическата част, кислорода, навигацията и радиото) работят добре, когато настройките им и контролът върху тях е добър. Различните самолети имат различно устройство, но всички те имат едно общи нещо – необходимостта от пилот. Същото е вярно и за човешкият мозък. Той също има пилот, който е необходимо да знае как да управлява процесите в целия мозък.

Префронталният лоб е пилотът в този случай. Когато човек има когнитивни дефицити, това означава, че на „пилота“ му липсва компетентност как да управлява сложната система от процеси и как да се справя с трудности. Тогава процеси като изпълнителните функции на мозъка (контрол на импулса, регулиране на емоциите, гъвкаво мислене, работната памет, себенаблюдението, планирането и приоритизирането, умението за организация и инициативността) не се осъществяват на необходимото ниво и това пречи в различните сфери на живота, включително и на ученето.

Децата с не добре развити изпълнителни функции на мозъка често имат проблем с планирането на времето, взимането на решения, писането на домашна работа, организирането на проекти и завършването на задачи дадени им от учителите. Те се затрудняват и с поддържането на вниманието, избирането на подходяща реакция в различните ситуации, осъзнаване на причинно-следствени връзки и със способността за отлагане на удоволствието, за да се постигне една по-дългосрочна цел.

Чести реплики на деца и възрастни с недобре развити изпълнителни функции са:

• „Трудно ми е да се настроя да започна задачата.“
• „Трудно ми е да разбирам инструкциите, които ми дават.“
• „Не се приспособявам добре към неочакваното и към новости.“
• „Какво казвах?“
• „Често реагирам прекалено силно.“
• „Често казвам необмислени неща.“

Докато учените вече знаят, че хората с дислексия и с дефицит на вниманието и хиперактивност имат и проблеми с изпълнителните функции на мозъка, те все още работят върху това да открият с точност причината за когнитивните дефицити в префронталния кортекс.

Изследванията на разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност показват, че проблемът се корени в недостатъчно добре развити структури в префронталния кортекс.

Учените смятат, че в повече от 70% от случаите, в които на дете с разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност са му предписани лекарства за намаляване ефектите на разстройството, лекарствата могат да бъдат спрени и да се насочат усилията към подсилване на онези структури в префронталния дял на мозъка, които отговарят за изпълнителните функции. Изследователите смятат, че много от децата взимат лекарства, които не е нужно да взимат, ако се третират причините, а не симптомите на проблема.

Невронауката доказа способността на мозъка да се преструктурира и да създава нови невронни връзки на всяка една възраст. Невробиолозите разработват начини за стимулиране създаването на нови невронни връзки с помощта на технологиите и в резултат от тези усилия съществуват програми като Fast ForWord, Reading Assistant, SoundSory и ForBrain, които помагат на деца и възрастни да подобрят изпълнителните функции на мозъка и когнитивните умения за четене, писане, концентрация, запаметяване и т.н. Тези програми се използват и при деца с дислексия, дефицит на вниманието и хиперактивност, разстройство на слуховата обработка, аутизъм и др.

Източник: EatonArrowSmith