Невропластичността е способността на мозъка да се преструктурира и да създава нови невронни връзки, което води до създаване на нови когнитивни, емоционални, поведенчески и двигателни умения. Това е изключително ценно качество на мозъка, защото прави възможно развитието и ученето на човек през целия му живот.

Учените изследват как невропластичността влияе в различни ситуации и какво може да направи човек, така че да насочва нейната сила в своя полза. Техни проучвания са открили, че ние можем да преодоляваме негативните ефекти на неприятните спомени благодарение на мозъчната пластичност.

Кои са обичайните негативни ефекти от неприятни спомени?

Негативен ефект от неприятните спомени е например натрапчивото завръщане на мисли и емоции свързани с миналата ситуация. В тези случаи човек има усещането, че е заклещен на едно място и не може да се измъкне от там.

Друг негативен ефект е създаването на силни асоциации между фигури от миналата ситуация с фигури от настоящето, между които няма почти нищо общо освен някой незначителен елемент.

Например, когато някое дете е имало спортен треньор, който е бил груб и прекалено критичен в начина си на изказване или често е крещял, когато това дете стане възрастен човек, може да изпитва неприятно чувство в присъствието на мъжки авторитет, дори и човекът от настоящето да няма поведението на треньора от миналото. Такъв тип асоциации могат да пречат изключително много за постигане на добри взаимоотношения в настоящето.

Два метода, които с помощта на невропластичността помагат за преодоляване на негативните ефекти от неприятните спомени

Всеки път, когато си спомним някаква ситуация от миналото, имаме шанса да влияем на начина, по който този спомен ще бъде отново записан в паметта. Не става въпрос да променяме фактологическата информация за това, което се е случило, а да променим доколко тази ситуация се свързва със силна емоция на страх, тревожност или гняв.

Спомнянето на даден спомен е активен процес, при който синапсите се свързват по определен начин, за да конструират конкретния спомен. Този процес е „прозорец от време за затвърждаване“ на спомена. И точно тогава, по време на този прозорец от време, можем да влияем на начина, по който този спомен ще бъде складиран отново.

Не се знае точно колко време продължава този „прозорец от време“, но учените смятат, че продължителността е между няколко минути и няколко часа или средно един час.

• Първият метод на работа със спомена за активиране на невропластичността в наша ползва е описан от изследователя Рик Хенсън по следния начин:

„Да кажем, че сте имали някакво скарване с ваш приятел или член на семейството. Било е неловко и сте си казали неща, за които съжалявате. Вече сте се разрешили проблема, но на вас все още ви е трудно да спрете да мислите за това, че отношенията ви са застрашени или да връщате лентата с казаните думи по време на спора и емоциите свързани с тях отново и отново. Това, което можете да направите е да бъдете осъзнати за две неща едновременно и да ги задържите известно време в съзнанието си заедно – едното е осъзнатостта за тревожността, която изпитвате, а второто е усещането, че сте обичани и сте ценни за някого (за себе си, за друг човек и още по-добре – за този, с когото сте имали скарването).“

Задръжте в съзнанието си мисли свързани с неща, които недвусмислено показват, че вашите отношения като цяло са здрави и положителни (ако действително е така и ако усещате взаимно уважение като основа на тези отношения). Практикувайте това колкото се може повече пъти за поне десетина секунди в рамките на един или няколко часа в деня, когато неприятният спомен се е върнал или продължава да се връща многократно.

Тогава, това, което се случва, е промяна в начина, по който споменът за тази ситуация се складира отново в паметта ви – няма да е свързан с изключително силна тревожност. Тревожността ще намалее значително или ще изчезне напълно, като ще присъства и усещането за това, че сте обичани и ценени.

• Вторият метод е свързан с „изтриване“ на асоциацията между нещо, станало в миналото и нещо, което се случва в настоящето, когато между двете неща няма почти нищо общо освен незначителен общ елемент. Да вземем отново за пример ситуацията с дете, което е имало за спортен треньор мъж, който е крещял и е бил груб и прекалено критичен в начина си на комуникация.

Когато това дете е вече възрастен човек, е много вероятно да изпитва притеснение и тревожност в присъствието на който и да е мъж, заемащ по-висока позиция или е авторитет. Тогава, това, което може да направи възрастният човек (а и детето, ако става въпрос за промяна на тази асоциация още в детството) е следното: след като споменът от миналото се е активирал и човекът е осъзнат за това, докато трае „прозорецът от време за затвърждаване на спомена“, продължаващ около час, човекът е важно да си представя реални примери с авторитетни фигури, които са се държали неутрално/незаплашително или още по-добре – да извиква в съзнанието си примери за положителна комуникация и поведение от страна на авторитетни мъжки фигури.

Тогава това, което се случва, е разкъсване на веригата, която свързва миналия спомен с настоящи неутрални фигури. Невронните връзки свързани с конкретния спомен се променят и преструктурират по време на прилагането на този метод и начинът, по който този спомен се складира отново в паметта е съвсем различен от предишните пъти.

Тези методи могат да се прилагат успешно както от възрастни, така и от деца, когато им бъде обяснено как да използват двата метода.

Откритието на невропластичността от учените доведе и до проучвания за това как да се използва тя за подобряване на когнитивните умения на деца и възрастни. В резултат на това бяха разработени програми като FastForWord, Reading Assistant, ForBrain и SoundSory, с помощта на които се развиват уменията за четене, писане, концентрация, слухова обработка, запаметяване и т.н. Тези програми се използват за подобряване на когнитивните функции и на деца с дислексия, дефицит на вниманието, разстройство на слуховата обработка и т.н.

Източник: The Best Brain Possible