Този месец е обявен за месец на осъзнатостта и информираността относно дислексията. В чест на това, д-р Марта Бърнс, невроучен и професор към Нортуестърн Университет в САЩ, представи последните резултати от изследванията на дислексията. Ето едни от най-важните точки от нейната презентация:

Интервенциите обикновено не се случват достатъчно рано.

Твърде много училища разчитат на подхода „да се изчака и да се види докъде ще стигнат нещата, докато се стигне до провал“. Това означава, че училищата чакат дълго време преди да предприемат мерки за интервенция при наличие на дислексия при някои деца и това води до прекалено голямо изоставане при тези ученици от останалите в класа, което затруднява процеса по справяне с проблема.

Това причинява щети по отношение на образователния напредък на тези деца по повечето предмети, създаване на ниска себеоценка и тревожност, фрустрация или друг вид емоционална реакция към ситуацията и тези фактори спъват децата по техния път към професионалното им развитие и щастието в личен план.

Много учени като Д-р Надин Гааб, изследовател в Харвардския университет, смятат, че би трябвало да се въвеждат по-ранни интервенции при наличие на дислексия. Тяхната позиция е:

„В момента децата обикновено биват диагностицирани в края на втори и началото на трети клас (а в някои случаи и доста по-късно), след като опитите да се научат да четат са били неуспешни за дълъг период от време и са изостанали значително от връстниците си в академичен аспект.

Вместо да се чака детето да стане на 8-9 години, за да започне третиране на дислексията, родителите, учителите и психолозите могат да разпознаят ключовите признаци за наличие на проблеми в лингвистичен план още, когато детето е на 4-годишна възраст.“

Ето някои от тези признаци:

• затруднения със свързването на буква и съответния й звук
• затруднения с повторението на псевдо-думи (способността да произнасят думи, които не носят смисъл)
• затруднения с идентифицирането на римуващи се срички
• затруднения с бързото спомняне на имената на различни предмети, букви или цветове
• затруднения с разбирането на устна реч
• дефицити във възприемането и изразяването в речта с достатъчно богат набор от думи за съответната възраст

Д-р Бърнс наблегна на следното:

„Ако работата с децата с дислексия започне още на 3-4-5 годишна възраст, ние можем да подобрим значително когнитивните им умения – работната памет и вниманието, да спомогнем за изграждането на техните умения за слухова обработка на информацията, да разширим капацитета на мозъка чрез множество повторения, за да стане по-пластичен и възприемчив към сензорни стимули, и тогава можем да предотвратим голяма част от техните затруднения с четенето в училище.“

При децата с дислексия има слаба способност за предаване на аудиалните сигнали

Докато вече е съвсем известно, че дислексията се корени главно в разстройство на слуховата обработка, отколкото проблем с обработката на визуалната информация, точните невронни механизми стоящи зад това са все още неясни. Развенчавайки широко разпространеното допускане, че дислексията се причинява от нетипична структура на церебралния кортекс, международен екип от учени наскоро откри, че съществува дефицит в предкортикалната обработка в дислексичния мозък.

В сравнение с типичната структура на мозъка, мозъкът на дислексичните хора има недостатъчно развито бяло вещество в областта, която свързва левия аудиален таламус (MGB) с аудиалния кортекс (mPT).

С други думи, свързващият мост между тамалуса и кортекса е слаб в дислексичния мозък. Таламусът е портата, през която звукът бива предаван към структурите на мозъка. Д-р Бърнс обяснява:

„Когато чуете нещо, портата към всяка една част от вашия кортекс (вашия сензорен кортекс), е таламусът. Това означава, че таламусът дистрибутира сигнала.“

Слабо развитата връзка между таламуса и кортекса причинява затрудненията във възприемането и обработването на бързо променящата се аудиална информация. Следователно, ефективните начини за третиране на дислексия са тези, които подсилват споменатите специфични недостатъчно развити области в мозъка. Успешните интервенции ще тренират мозъка да подобрява скоростта на слухова обработка на информацията, а това от своя страна ще подобри уменията за четене.

Невробиолози са разработили програми като Reading Assistant, Fast ForWord, ForBrain и SoundSory, които са насочени към развиване на уменията за слухова обработка и четене, както и други важни когнитивни умения – за концентрация, запаметяване, логическо мислене и т.н.

Източник: Scientific Learning