Когато става въпрос за деца от семейства с нисък социално-икономически статус или дисфункционални семейства, това на което е важно да се обърне внимание е развиването на социални и емоционални умения, подпомагане преодоляването на ефектите от евентуални травматични преживявания и повишаване нивото на когнитивните им умения. Всичко това ги подготвя за справяне с предизвикателствата на ежедневието и подобрява значително успеха им на тестове и контролни работи.

Учените препоръчват да се осигури обучение за учителите на тема връзката между невронаука и образование, за да могат те да изградят ценни стратегии за обучаване на всички ученици, и особено децата, които изпитват затруднения и негативни преживявания в семейната среда. Ето някои основни принципа по тази тема:

Най-важният инструмент за учене е мозъкът.

Съчетаването на двете области на изследване – невронауката и образованието доведе до създаването на трета такава – неврообразование (neuroeducation). Тази научна сфера бива наричана също така „учене базирано на мозъка“ и нейната цел е да открива научно потвърдени принципи, въз основа на които да се създават ефективни практики на преподаване.

„Лошото поведение“ е грешна диагноза

Представете си детето Иван, което върви по училищния коридор, когато друго дете без да иска се сблъсква с него, защото е гледало в другата посока. Иван се обръща и удря другото дете. Насилник ли е Иван?

Зависи. Иван може би расте в атмосфера на хроничен стрес у дома, заради продължително пренебрежително отношение към него или свръхкритичност и използване на груби думи от страна на членове на семейството. Може да е свидетел на физическо или емоционално насилие между родителите. Възможно е да се чувства несигурен и под стрес заради големите финансови затруднения на родителите, дори и отношенията между членовете на семейството да не влизат в категорията „дисфункционални“.

Като се има предвид средата, в която Иван живее, неговото поведение е показател за високо ниво на хроничен стрес и несправяне на детската психика с преодоляването на този стрес. Д-р Марта Бърнс, водещ експерт по отношение на това как децата учат, обяснява, че в подобни случаи реакциите на деца като Иван са подобни на поведението на хора с пост-травматично стресово разстройство и е погрешно на детето да се приписва „лошотия“ като черта на характера. То има нужда от системна помощ, за да се справи със стреса от нездравата семейна среда.

Д-р Бърнс обяснява, че в организма на деца като Иван има свръхголямо количество от хормона на стреса кортизол и те реагират доста по-прибързано и импулсивно в ситуации, които за други деца не биха представлявали стимул за задействане на стресова реакция.

Когнитивните и социално-емоционалните умения са фундаментални

Напълно логично е, че всички деца имат нужда от развиване на тези умения, но това важи особено много за деца от семейства с нисък социално-икономически статус или дисфункционални семейства.

В категорията на когнитивните умения влизат: умението за концентрация, за запаметяване, обработване на информация и т.н. Всъщност, в едно изследване учените откриват, че работната памет е най-важният фактор за академичен успех – дори повече от резултатите от тестовете за интелигентност (IQ).

За съжаление, невроучените са установили, че когнитивните умения и уменията за себерегулация и поставяне на цели са в голям процент много по-неразвити при деца от семейства с нисък социално-икономически статус.

Добрата новина е, че тези деца могат да развиват когнитивните си умения, защото мозъкът е пластичен. Учените вече са разработили упражнения с цел трениране на когнитивните функции на мозъка и съществуват програми като FastForWord, Reading Assistant, SoundSory и ForBrain, които подобряват уменията за четене, писане, концентрация, запаметяване, слухова обработка и т.н.

Какво могат да направят училищата?

• Изключително полезно би било да се осигури обучение на преподавателите на тема невронаука и образование, за да бъдат разгледани основните принципи, по които мозъкът учи. Добре е учителите да бъдат обучени как да подпомагат развитието на когнитивните умения на деца с дислексия и разстройство на слуховата обработка.

• Да се отнасят към учениците със затруднения с нагласата, че техният потенциал ще бъде разгърнат

Вместо да бъдат подценявани, тези деца имат нуждата да почувстват, че някой вярва в тях и да бъдат научени да живеят с нагласа за развитие.

Учителите е важно да предлагат подкрепа и усещане за внимание и уважение към детската личност, а не наказания, за да може тези деца да получат отношение в училище, което може би им липсва в семейната среда.

Вместо деца като споменатия за пример Иван да бъдат просто дисциплинирани, е необходимо учителите да разпознават дълбоките причини за неговото поведение и да му помогнат да изгради алтернативни начини за реагиране в ситуация на стрес. Тогава може да се постигне подобряване не само на поведението на тези деца, но и на резултатите им на тестове и контролни.

• Инвестиране в научно-базирани програми за развиване на когнитивните умения на учениците

Колкото повече училища инвестират в иновативни методи за подобряване на когнитивните функции на мозъка на децата, толкова по-ефективно ще бъде обучението и ще бъдат постигнати удовлетворителни резултати и за децата, и за техните учители в работата им с ученици с определени затруднения. Програми като Fast ForWord развиват когнитивните умения и успешно противодействат на ефектите от хроничния стрес върху изпълнителните функции на мозъка на децата.

Източник: Scientific Learning