Научаването на четенето е труден процес за малките деца, като за някои от тях предизвикателството е още по-голямо. Вижте списък на нещата, които родителите е добре да знаят преди детето да започне да се учи да чете.

Коя е възрастта, в която детето ви е готово за започването на този процес?

Ако насилвате детето да чете прекалено рано, това може да доведе до фрустрация у него (комбинация от разочарование и раздразнение от невъзможността да се справи със задачата) и да се изпълни с неприятно чувство към четенето, което да продължи дълги години.

Готовността на детето за четене изисква достатъчно добре развити езикови умения (например правилно произнасяне на звукове), способност за концентрация и добра работна памет, която да помогне на детето да запомни прочетеното от предишните изречения, докато чете настоящето изречение, както и да разбира смисъла едновременно с произнасянето на думите, които чете.

Четенето също така се подпомага и от усвояването на достатъчно голям речников запас от думи на съответния език. Когато детето знае голям набор от думи от устната реч и разбира как правилно да ги свързва в изречения, за да предаде ясно смисъла на това, което иска да каже, тогава езиковите връзки и категоризацията на думите са добре организирани в мозъка му. Това се случва, ако детето слуша внимателно как възрастните конструират изреченията.

Когнитивните умения (слухова обработка, работна памет, логика и фокус) са основата, върху която се изграждат и чисто езиковите умения и разбирането на езика (например структура на изреченията, граматика и т.н.).

При повечето деца когнитивните умения достигат необходимото ниво на развитие за изграждане на умение за четене около 5-6 годишна възраст. Това е и причината в повечето държави научаването на четенето да е заложено като част от учебната програма, когато децата са на 7 години (в 1-ви клас).

Научаването на четенето може да отнеме години – толкова много неща могат да се объркат!

Малкълм Гладуел направи популярна идеята, че истинското овладяване на едно умение изисква 10 000 часа, тоест колкото повече часове едно дете прекара в четене през първите няколко години в училище, толкова по-добре и по-бързо ще усвои умението за четене с разбиране.

Има ясна структура на научаването на четенето. Първо децата научават азбуката и звукове, които съответстват на всяка буква. След това се учат да четат отделни срички, после следват цели думи и накрая – изречения. И накрая целта е да усвоят четенето с разбиране – да могат да мислят за смисъла на прочетеното и да анализират по време на четенето.

Изключително важно е да се избягват ситуации, в които детето може да се почувства унизено по време на четене на глас (от възрастни или деца изказващи подигравка относно умението му да чете) или критика и конфликти с родителите свързани с тяхното желание детето да чете повече или безгрешно. Ако детето преживее такива ситуации, много възможно е то трайно да асоциира четенето с негативни емоции и да изгради голяма съпротива срещу тази дейност.

Четенето не се случва като естествен процес на развитие

Докато прохождането и проговарянето се случват като естествени процеси от развитието на децата в сравнително една и съща възраст за мнозинството от тях, случаят с четенето не е такъв. Някои деца се научават да четат прости думички още на 3-4 годишна възраст и на 8-годишна възраст вече четат „Хари Потър“, а други деца не започват да четат до 6-7 годишна възраст, но впоследствие могат да станат изключително добри в четенето.

До началото на 20-ти век четенето е било привилегия само на богатите хора. Четенето е смятано за същностно и фундаментално умение едва от 150 години насам, тоест в човешката история тази дейност е сравнително нова.

Следователно, докато в човешкия мозък има конкретни области свързани с езиковите умения, с визуалните възприятия, с физическата координация и т.н., конкретна област свързана с четенето няма. Мозъкът на децата е нужно да се ориентира как да извършва четенето базирайки се на другите когнитивни умения.

При около 40% от населението съществуват различни степени на затруднения със слуховата обработка, което създава проблеми при чуването на конкретни звукове. Това възпрепятства процеса на четене и тези хора се научават да четат доста по-бавно.

В днешно време все повече се използат разработени от невробиолози софтуерни програми, които стимулират изграждането на невронни връзки в мозъка свързани с когнитивните умения – слухова обработка, концентрация, четене, усвояване на език и т.н. Такива програми са Reading Assistant, FastForWord, ForBrain и SoundSory. Те помагат на деца и възрастни с дислексия и разстройство на слуховата обработка да подобрят когнитивните си умения.

Първите впечатления от четенето оказват силно влияние върху детето

Както споменахме по-горе, емоциите, които детето изпитва при първите си занимания с четене имат огромно значение за неговото отношение към четенето. Детето ще има желание да чете, ако за него четенето е приятен и интересен процес. В случаите, в които то е било насилвано да чете или е преживяло подигравки от деца или възрастни заради грешките по време на четене, детето създава много силна негативна асоциация между четенето и тези първи впечатления от този процес.

Най-добрата мотивация за детето е да усеща окуражаване и подкрепящо внимание от страна на родителите, искрен интерес и търпение от тяхна страна към неговите усилия да прочете дадена дума или изречение, както и това да наблюдава личния пример на родителите, когато те четат книги в негово присъствие.

Можете да прочетете повече по темата във втората част на статията.

Източник: Gemm Learning