Учените доказват, че силата на визуализацията не е за подценяване. Нарастващ брой изследвания показват, че способността да се използва въображението за създаване на образи може да ускори процеса на научаване и да подобри изпълнението на задачи от всякакъв вид. За атлетите и музикантите мислените „репетиции“ на изпълнението на различни движения или музикални парчета са също толкова ефективни както физическите тренировки и репетиции.

За всички нас използването на въображението в ежедневието за мислено „репетиране“ на успешно изпълнение на предстоящи задачи носи изключителни ползи. За съжаление, при някои хора тази способност за изграждане на визуални образи във въображението не е достатъчно развита и това може да повлияе негативно способността им да учат и да се справят с учебни задачи.

Какво е афантазия?

Един от тези хора е Блейк Рос, един от създателите на Firefox, който споделя колко е бил изненадан, когато разбрал, че другите имат способността да визуализират различни неща. Той описва как стоят нещата при него по следния начин: „Аз не мога да „видя“ лицето на баща си в ума си, или да „видя“ спалнята от детската ми стая или нещата, които съм забелязал, докато съм тичал в парка тази сутрин.“

Невролозите смятат, че афантазия (терминът за това състояние) засяга приблизително 2% от населението или 1 на 50 души.

За различните степени, в които отделните хора могат да визуализират се споменава още през 1880 година, когато психолога Франсис Галтон открива вариращи нива на детайлност и „живост“ на картините, които хората могат да изграждат в ума си.

В днешно време невролозите наричат тази неспособност за формиране на ментални (умствени) образи „вродена афантазия“. Интересен факт е, че хората с афантазия виждат картини в сънищата си, което означава, че това състояние засяга само способността за съзнателното визуализиране (целенасоченото използване на въображението).

Как изграждането на ментални образи влияе на ученето?

В класната стая създаването на ментални образи е особено важно за четенето с разбиране, а според някои теории това повлиява и на грамотността.

Според теорията за дуалното закодиране на Алън Паивио от Университета в Западен Онтарио от 1971г., има два вида мисловни процеси – вербални (с думи) и невербални. Той поставя изграждането на ментални образи в ума като основната форма за невербален мисловен процес. Следователно, информацията се запазва в ума по два начина – вербално и визуално. И въпреки, че тези два кода са независими един от друг и могат да се използват поотделно, те също така могат да си взаимодействат, за да направят процесите на учене и спомняне на информация по-ефективни.

Теорията за дуалното закодиране си има своите ограничения и основното е допускането, че мисловните процеси са базирани на нищо друго освен думи и образи. Въпреки това, голям брой изследвания направени след 70-те години на миналия век потвърждават, че менталните образи играят важна роля в начина, по който децата усвояват уменията за грамотност.

Изследванията показват, че менталните образи помагат на 8-годишните деца да запомнят това, което четат и че учениците, които са инструктирани да си представят образите на нещата изброени в списък с думи, се справят по-добре на тестове за оценяване на умението за запаметяване и научават 2,5 пъти повече думи от тези деца, на които са им казали просто да си повтарят думичките от списъка наум.

Вербалното спомняне и изграждането на визуални образи наистина изглеждат отделни, но свързани процеси и въпреки, че умението за визуализиране не е директно свързано с интелигентността, речниковия запас и умението за четене, то спонтанното използване на ментални образи действително помага на децата да учат и да разбират това, което четат.

В скорошни изследвания било установено, че менталните образи помагат на учениците да разбират абстрактни концепции.

Умението за визуализиране помага на децата да учат математически и свързани с компютърните науки концепции, като това се изразява в разбиране на числови модели и създаване на ментални образи, представящи пространствените връзки между тях.

Влиянието на афантазия върху начина за преговаряне на учебния материал

Състоянието афантазия е възможно да влияе и на начина, по който учениците преговарят за изпити. Тези, които създават мисловни карти (mind maps) при преговаряне на учебния материал, успяват ефективно да запаметят информацията и след това на изпита дори самото визуализиране на създадените мисловни карти им помага да си спомнят това, което им е необходимо. Този начин за спомняне, обаче, е невъзможно да бъде приложен от децата с афантазия.

Предстои да бъдат направени още изследвания, за да се установи с точност дали това състояние е свързано с по-сериозни последствия за способността за учене или причинява само затруднения. Ако бъде установено, че състоянието афантазия сериозно възпрепятства децата в изграждането на умения за учене, учените ще се насочат към създаване на алтернативни начини за учене за тези деца.

Невробиолози, които са се посветили на разработването на иновативни средства за подпомагане на изграждането на когнитивни умения при деца и възрастни, са създали програмите FastForWord, Reading Assistant, ForBrain и SoundSory. Предназначението на тези програми е да стимулират мозъка да изгражда невронни връзки свързани с развиването на уменията за четене, писане, учене на език, смятане, слухова обработка на информацията, концентрация и запаметяване.

Източник: The Guardian