Хармонията в дома е изключително важна за здравето и емоционалното състояние на всички членове на семейството. Затова една от значимите цели на родителите е да се учат и развиват по отношение на своя стил на общуване и в намиране на баланса между даване на свобода на децата и установяване на правила и ценности, които да се спазват от всички в семейството. Ето няколко начина как това може да бъде постигнато:

Избягвайте неуважителен тон

Често заради ежедневния стрес и бързото темпо на живот родителите се опитват да спестят време като вместо да разговарят с децата и да обяснят дадено нещо, те директно отправят изискване или дават нареждане. Обаче, нито възрастните, нито децата обичат да им бъдат давани нареждания. Колкото по-рядко го правите, толкова по-добре.

Ценете личното време и пространство на децата и показвайте уважение в начина, по който общувате с децата. Направете усилие да обясните по достъпен начин за детето защо дадено нещо е важно и какви са последствията, ако човек не го прави. Сведете до минимум случаите, в които натяквате на детето, „четете му конско“ или крещите. Също така избягвайте отправянето на заплахи и ултиматуми. Този тип поведения създават атмосфера напрежение и неуважение.

Децата откликват най-добре на по-кратки обяснения. Обяснете нещата по прост, ясен и кратък начин. И давайте пример с действията си. Те запомнят най-вече вашия собствен пример и вашето цялостно отношение към тях.

Споделяйте ценностите си

Споделяйте своите очаквания и ценности с детето, така че то да разбере вашите стандарти. Но го правете по спокоен и категоричен начин. Създаването на страх у децата заради авторитарен стил на говорене може да даде желания ефект в момента, но в дългосрочен план цената е загуба на любящата връзка и близостта между вас и детето. Децата, които са израснали с родители-диктатори, чакат да пораснат, за да се дистанцират възможно най-много от тях.

Когато фокусът ви не е върху изпълнението на конкретна задача (каквато е например изхвърлянето на боклука от детето), а се стремите да създадете у детето здрава ценностна система, тогава резултатите са трайни и удовлетворяващи, защото детето придобива вътрешна мотивация да прави важните неща – като това да допринася за общото благо на семейството като участва в домакинската работа.

Децата имат желание да бъдат полезни и когато това желание бъде свързано с усещането им, че всеки в семейството може да допринася за хармонията и реда, тогава детето се чувства значимо извършвайки дейности, които имат някаква стойност за семейството.

Нека детето от малко да интегрира в ценностите си идеята, че всеки, който е част от системата Семейство, има важна роля в създаването на приятна обстановка и хармония в дома.

Ефективни начини за подобряване на комуникацията с детето:

• Давайте информацията на малки части. Понякога дългата реч на родителите обърква децата в това кое е важно да запомнят и кое – не.

• Забавете темпото. Бързото говорене се получава заради желанието на родителите нещата, които той иска да се случат бързо, но ефектът може да е обратен. Детето има нужда да възприеме и осъзнае това, което му казвате.

• Номерирайте задачите. По-лесно е за детето да запомни задачите и да си даде сметка кое е изпълнило и кое му предстои като има списък с номера.

• Ограничете броя на задачите в списъка. Когато списъкът изглежда огромен за детето, то се чувства претоварено още преди да е започнало да действа по тях.

• Проверявайте дали ви е разбрало правилно. Помолете го да ви каже какво е разбрало от това, за което сте говорили или обяснили.

• Изберете заедно с детето разумни срокове за изпълнение на задачите. Когато детето участва във взимането на решения, то е по-мотивирано да работи по тях.

• Инвестирайте в програми, които подобряват концентрацията на детето и другите когнитивни умения. Това ще подобри резултатите на детето в много области – и в училище, и вкъщи. Програми като FastForWord, Reading Assistant, ForBrain и SoundSory помагат на децата, които имат дефицит на вниманието, затруднения със слуховата обработка, четенето, усвояването на език и т.н. Те са разработени от учени в сферата на невронауката и са базирани на откритията за способността на мозъка да се преструктурира и развива при наличието на определени стимули (невропластичност).

Можете да прочетете първата част на статията тук.

Източник: Scientific Learning