Способността да задаваш въпроси е генезисът, началото на процеса на учене. Това е моментът, когато информацията постъпила отвън взаимодейства с други наши идеи и започва да синтезира нови идеи. Въпросите са признак за любознателност. Въпросите представляват началото на иновациите и новите открития. Първата стъпка на самия научен подход е внимателното формулиране на въпрос.

Но колко често учениците биват ангажирани с това да формулират добри, обмислени въпроси?

Дан Ротстайн и Луз Сантана са фокусирали своята работа именно върху това умение като са създали подход, който те наричат Техника за формулиране на въпроси (Question Formulation Technique). Двамата са директори на Институт за Правилните Въпроси (Right Question Institute), който е неправителствена организация създадена с цел да помага на хората да се защитават и застъпват за себе си и да участват повече в процеси за взимане на решение като се научават да задават правилните въпроси.

Институтът прилага техниките си в сферите на здравеопазването, общинските услуги, държавни агенции и организации в полза на общностите, техните идеи представляват един добър инструмент за прилагане в класните стаи за усвояване на умението за формулиране на правилните въпроси.

Техниката за формулиране на въпроси е начин, по който учителите да окуражават учениците да взимат по-активно участие в процеса на учене.

Ето шестте стъпки на тази техника:

1. Намерете фокус. Учителят съобщава идея или даден научен факт по кратък и ясен начин. По този начин учениците получават информация, която става фокусът на техните мисли и те започват да формулират въпроси около тази идея или факт.
2. Брейнсторминг. Като се задават няколко прости правила, с помощта на които децата да останат фокусирани върху основната тема, учениците започват да формулират колкото се може повече въпроси. На този етап те не оценяват качеството на въпросите, нито търсят отговори. Въпросите се генерират като свободен, непрекъснат поток.
3. Рафиниране. По време на тази стъпка учениците започват да работят с въпросите, които те вече са създали като ги преформулират като отворени и затворени (изискващи „да/не“ отговор) въпроси. Те ги поставят в определени категории и ги правят по-ясни и по-точни.
4. Приоритизиране. Като използват плана си урока и целта на конкретния учебен час, учителят помага на учениците да подберат техните топ 3 най-подходящи въпроси и да ги използват за концентриране върху най-важните аспекти на материала.
5. Определете следващите стъпки. Учениците и учителите заедно решават как най-добре да използват избраните 3 въпроса – за експериментиране, търсене на информация за тях в учебника, Интернет или стартиране на дискусия по тези въпроси.
6. Равносметка. Учителите и учениците обсъждат как формулирането на най-точните въпроси им е помогнало да се фокусират, да достигнат до отговорите по-ефективно и да усвоят новата информация по-добре. Постепенно учениците интегрират тази техника в начина си на мислене и започват да я прилагат и в други ситуации извън училище.

Това е един от начините да се подпомогне развиването на когнитивните функции на мозъка и да се прибави тази техника към когнитивните (мисловните) им инструменти. Други ползи от прилагането на 6-те стъпки са повишаване на активността на учениците в учебния процес и по-добро управление на класа. Но най-важното е, че учениците започват да проявяват по-дълбок интерес към различните теми от учебния материал.

Техниката за формулиране на въпроси се превръща в „навик на ума“. Тя показва способността на мозъка да открива модели на мислене с цел ефективно решаване на проблеми. Когато такива модели на мислене се усвоят на ранен етап от учениците, те извличат ползи от тях през целия си живот.

Освен тази техника за развиване на важни когнитивни умения, съществуват и други начини за подобряване на тези умения. Учените в сферата на невронауката са разработили програми като FastForWord, Reading Assistant, ForBrain и SoundSory, които подпомагат развитието на четенето, писането, усвояването на чужд език, слуховата обработка, концентрацията и т.н. Програмите се използват с терапевтичен ефект и от деца с дислексия, дефицит на вниманието, разстройство на слуховата обработка и т.н.

Източник: Scientific Learning