Често има объркване относно разликата между чуване и слушане. Отчасти това се дължи на факта, че слушането зависи от способността за чуване. Общо взето, чуването се отнася до способността да се обработват звуците и се смята за автоматичен процес, който не е съзнателно направляван. Физиологията на ухото и мозъка са такива, че звуковите вълни се получават от ухото и се изпращат до мозъка за автоматично декодиране.

Слушането, от друга страна, включва съзнателна интерпретация на звуците. Тясно свързано е с процеса на насочване на вниманието и възприемане на информация от различните сетива, най-вече зрението, което сканира и оценява неакустичната информация от средата като жестове и изражения на лицето, за да бъдат по-точно разбрани думите на другите хора, вместо да се разчита само на това как звучи речта. Процесът на интерпретация, който е част от слушането, активира фундаментални аспекти на мозъка и функционирането на ума като например създаването на кохерентни, логически свързани истории, за да се обясни случващото се в света.

Слушането се смята, че включва и двете – и чуването, и интерпретацията. Слушането е умение от решаващо значение, от което зависи ефективната комуникация, създаването на връзки и постигането на успех.

Личният опит и тренирането на мозъка влияят на чуването!

Тази отличителна разлика между автоматичното, несъзнателно чуване и съзнателно направляваното слушане е всъщност малко подвеждаща. Факт е, че чуването като всички останали сензорни процеси също се повлиява от личния опит и от тренирането на мозъка. Миналите преживявания тренират мозъка да бъде селективен по отношение на сензорната информация, която му е важна и автоматично се фокусира върху звуците от средата, които счита за най-значими.

Мозъкът е много адаптивен орган и различни иновативни технологии като ForBrain са показали, че мозъкът може да бъде трениран да подобрява сензорната обработка не толкова чрез съзнателно усилие, а по-скоро с невро-физиологична тренировка.

Например, едно важно заключение от научно изследване на професор Чарлс Есера към Университета в Барселона върху ефекта на ForBrain е, че използването на ForBrain подобрява умението за внимание и намалява разсеяността. Това повишаване на вниманието на мозъка към звука не е съзнателен процес, а е функция на тренирането на подсъзнателния мозък с помощта на невро-физиологични процеси. Такава тренировка подобрява вниманието, но по начин, който е различен от съзнателното усилие на човек да слуша по-внимателно.

Несъзнателни процеси също участват в слушането!

Тъй като слушането е съзнателен процес, имаме склонността да смятаме, че е изцяло съзнателен процес, но се оказва, че това не е така. Когато интерпретираме какво чуваме и виждаме, има много несъзнателни автоматични процеси, които участват в слушането. Когато внимаваме в това какво се случва около нас, ние сме наясно за някои аспекти на стимулите от средата, които бомбардират нашите сетива и ние често сме осъзнати за начина, по който интерпретираме информацията.

Обаче, не сме осъзнати за всички процеси, които допринасят за тези интерпретации. Уилям Джеймс, великият американски психолог от 19-ти век описва множеството подсъзнателни фактори, които влияят на нашите възприятия и мислене, включително и миналите ни преживявания, като ги определя „на ръба на съзнателността“. Те влияят и на чуването, и на слушането.

В основата на дискусията за разликата между чуването и слушането е концепцията за вниманието. Факт е, че повечето хора мислят за вниманието като за съзнателно направляван процес, но това не е съвсем точно. Вниманието може да бъде както съзнателен процес, когато полагаме усилия да се фокусираме върху нещо, но вниманието може да бъде и неволеви процес, когато мозъкът ни несъзнателно избира своя фокус според това, което миналият опит е определил като важно и определящо.

Връзката между разстройството на слуховата обработка и дефицита на внимание

Мозъкът на някои хора лесно се разсейва, което може да затрудни процеса на сензорна обработка. Ако мозъкът пренасочва бързо вниманието си от едно към друго нещо преди да е получил пълна сензорна информация за първото нещо, обработката на информацията ще е непълна и незавършена, което ще доведе до неточна интерпретация и недобро разбиране на информацията.

Интересно е да се отбележи, че значителен брой хора, които са диагностицирани с разстройство на слуховата обработка също са диагностицирани и с дефицит на вниманието. Способността за концентрация е изключително важна за сензорната обработка, а от своя страна интерпретацията и разбирането зависят от точността на сензорната обработка.

В изследването на д-р Есера, споменато по-горе, употребата на ForBrain беше свързано с повишена способност за внимание и намаляване на разсеяността. Това има директна връзка с подобряване на процеса на сензорна обработка и способността да се интерпретира информацията вярно и точно.

Освен програмите на ForBrain, децата и възрастните, които имат нужда от подобряване на когнитивните умения като слушане и концентрация, могат да използват и програмите FastForWord и Reading Assistant, разработени на базата на откритията за невропластичността от учени-невробиолози с цел подпомагане на изграждането на невронните връзки в мозъка, които участват в развитието на когнитивните умения.

Източник: ForBrain