Изследователите са способни да определят колко добре функционират дадени зони в мозъка ни според нашия почерк. Когато обучен професионалист погледне почерка на някой човек и види определени грешки в изписването на буквите, може да постави диагноза „дисграфия“.

Какво е дисграфия?

Тя се дефинира като „нарушена способност за писане, която се характеризира основно с неразличими букви или изписване на буквите, което отнема необичайно дълго време и изисква голямо усилие от страна на човека.“ Когато едно дете има дисграфия, това обикновено е знак за някакво нарушение на умението за учене или дислексия. Когато възникне при възрастен човек, най-често е следствие от болест или травма.

Примери за грешки, които често се виждат при дисграфия:

• Необичайни размери на буквите или формите
• Незавършени букви
• Необичаен начин на държане на химикала
• Силно намалена или ускорена скорост на писане или преписване
• Неразчитаемост на буквите
• Изпитване на физическа болка в дланта и/или ръката при писане
• Неразвита способност за използване на линии и празните пространства между думите

Децата с дисграфия

Обикновено учителите забелязват ранните знаци на дисграфия в децата. Стъпката, която следва е да се свържат с родителите и да обяснят, че това затруднява процеса на учене при децата и да препоръчат специалист по развитието на речта (езиково-речеви патолог). След това специалистът ще определи най-подходящия начин за третиране на проблема, за да се постигне развитие на необходимите когнитивни умения.

Терапията при дисграфия може да включва индивидуални сесии със специалист и допълнителни занимания със специализирани програми у дома, които да подпомогнат за създаването на необходимите невронни връзки в мозъка.

Практика, практика и пак практика

Колкото повече един човек извършва дадена дейност, толкова по-лесно става за мозъка да изгради невронните пътеки свързани с тази дейност и да стане по-ефективен. В случая с дисграфия, колкото повече детето приема предизвикателството да чете и пише непознати за него букви, символи и форми, толкова по-добре мозъкът усвоява умението да ги различава и да координира тяхното изписване. Това е едно от огромните предимства на невропластичността – способността на мозъка да се адаптира и да се преструктурира, когато получава подходящата стимулация.

Лечение

Има няколко варианта за терапия. Те включват следните програми:

• Подобряване на разпознаването на буквите и паметта с Mavis Beacon Teaches Typing.
• Асистиращи устройства, които подпомагат самото изписване – Therapy Shoppe.
• Мултисензорно обучение – използване на собствените импулси на мозъка за подобряване на мозъчната функция. Тук се включват програмите SoundSory и ForBrain.
• Развиване на когнитивните умения с помощта на програмите FastForWord и Reading Assistant, разработени въз основата на откритията за невропластичността.
• Упражнения за координация (крос-латерална координация – стимулира и двете полукълба на мозъка да работят заедно). Подходящи дейности за развиване на тези умения са изрязване на различни форми от хартия с ножица, скачане на въже, някои специфични видове йога и движения от тай-чи.

Дисграфията е разстройство на почерка, което се лекува и изисква използването на разнообразие от стратегии и методи препоръчани от специалист според конкретния случай на детето.

Източник: ForBrain