
Здравей, мамо,
Знам, че ме обичаш и искаш най-доброто за мен. И знам, че си разочарована, че не обичам да чета толкова, колкото ти си обичала, когато си била дете. И се ядосваш, че ми отнема толкова много време да си напиша домашното. Знам, че искаш да полагам повече усилия в училище. Все ми казваш, че ако чета по-често, ще стана по-добър в това.
И
ми казваш да не се притеснявам като сгреша и че всеки прави грешки. Искаш да поемам рискове в процеса на учене – да не се страхувам да чета трудни книги и да задавам въпроси в училище.
И аз искам тези неща. Искам да се гордееш с мен и искам учителят ми да се гордее с мен. Знам, че се притесняваш за мен и знам, че имаш приятелки, чиито деца са перфектни и наистина обичат училището.
Всичко това ме натъжава. Казваш ми, че времето в училище е един от най-хубавите периоди в живота. Наистина се надявам да имам много по-хубави периоди в бъдеще. Знаеш ли, мамо, училището не е лесно за мен. Особено четенето.
Ти и учителката ми казвате, че ако продължавам да се опитвам да чета, ще става по-лесно и по-интересно. Ами мамо, това не се случва!
Това, което се случва е, че всичко става по-трудно. Има по-малко картинки в книжките сега, затова ми е по-трудно да позная за какво става въпрос преди да съм прочел страницата. Да, мамо, аз се опитвам да налучквам думите, докато чета, като погледна картинките и се опитам да позная какво е написано. Това ми помагаше в началото, но сега вече няма толкова много картинки.
Знам, че мислиш, че съм проблемно дете, защото всичко е толкова трудно за мен в училище. Ако четенето беше толкова лесно, колкото е за батко ми, и аз щях да обичам да чета.
Мамо, четенето е мъчение за мен и ти все ми казваш, че съм умно дете, но защо другите деца могат да четат много по-хубаво от мен? Защо някои от думите на страницата мога да прочета, а други – не? Понякога се чувствам много зле от това, че не съм се научил да чета като другите.
Когато си подготвям домашното, се справям с нещата, които трябва да научим наизуст. Мога да запомням много добре. Но когато трябва да четем и да пишем, на мен ми отнема много повече време и учителката понякога изтрива нещо от дъската преди да съм успял да го прочета и запиша.

Толкова се притеснявам да не правя глупави грешки като чета и да не ми се смеят децата, че предпочитам да не взимам участие в тези часове. Четенето на глас в клас е едно от нещата, които мразя най-много.Знам, че някои от децата ми се присмиват, когато прочета някоя дума грешно.
И мамо, понякога не мога да разбера някои думи, които учителката е казала. Чувам ги много неясно и като чели размазано. И докато разбера какво ме пита, тя вече е решила, че не знам отговора и не съм си научил урока и задава същия въпрос на друго дете. Чувствам се много гадно от това, защото аз знам отговора, но ми трябва повече време да я разбера.
Можеш ли да ми помогнеш, мамо?
Бележка от екипа на Gemm Learning
Образователните ни експерти са чували вариации на горното послание много пъти – всъщност около 5000 пъти, защото толкова е броят на децата, които са идвали с този проблем и са търсели помощ за подобряване на умението за четене. И е напълно естествено родителите да насърчават детето да полага повече усилия. Но понякога не става въпрос за недостатъчни усилия от страна на детето, а за проблем като дислексия и/или проблем със слуховата обработка на информацията и често отнема време, докато се разбере за съществуването на проблема.
Често до момента на установяването на причината за затрудненията, детето вече е изградило негативна представа за себе си и страда от ниска себеоценка. Появяват се поведенчески прояви на гнева, разочарованието и притеснението от ситуацията като агресивни постъпки или прекалена свитост и демотивация в учебния процес.

Невронауката се занимава активно с намирането на иновативни решения за стимулиране на мозъка в създаването на нови невронни връзки и подобряване на когнитивните умения на децата, каквито са четенето, писането и слуховата обработка. Програми като FastForWord и Reading Assistant са разработени въз основа на откритията за пластичността на мозъка и се използват за развиване на когнитивните умения на деца и възрастни.
Източник: Gemm Learning
Почти всички диагнози свързани с развитието на способностите за учене са описания на поведението на децата. За разлика от медицинските диагнози, където симптомите се използват за откриване на проблема и неговото третиране, тук симптомите са всъщност диагнозата.
И още повече, че същият тип поведение може да бъде етикетиран различно в зависимост от усложненията на симптомите и честотата им. Например едно дете може да бъде със „затруднения с четенето“, а друго с „дислексия“. Дислексията не е заболяване, а по-сериозна степен на забавяне на развитието на уменията за четене.
Независимо от различните симптоми и поведенчески прояви (специални образователни потребности), повечето проблеми са свързани с развитието и работата на мозъка, като съществена част играе главната/горната слепоочна гънка (superior temporal gyrus), която обхваща слуховата кора, отговорна за процесирането на звуците, езиковите и част от социалните умения (critical structure in social cognition):
- 41 и 42 Бродманово поле – първична слухова кора – първата проекционна зона за звуковите сигнали, постъпващи от таламуса – възприемането на обективните физични характеристики на звука;
- 22 Бродманово поле – област на Вернике – възприемане на като език – свързана с разбирането на вербална информация.
При децата със специални образователни потребности (СОП), тази гънка е по-тънка и/или неравномерно развита. Доказано е чрез независимо научно изследване, че 8 седмици работа с Fast ForWord води до увеличаване на дебелината на тази зона в мозъка (Dronkers, Husted, Deutsch, G., Taylor, Saunders, & Merzenich, 1999). Виж видеото: Ролята на Горната слепоочна гънка и въздействието на Fast ForWord – част от Лекцията на Д-р Марта Бърнс.