По време на психологическа консултация много хора се оплакват от проблеми със запаметяването. Обичайната причина за това е стресът. По време на човешкото развитие мозъкът е развил конкретен начин за реагиране при рязко покачване на нивото на стреса. Тази реакция има за цел да осигури оцеляването на човека, когато е бил преследван от диво животно или е чувствал някаква друга заплаха за оцеляването си.

Въпросът е там, че същата реакция към стреса съществува и днес, когато човек се почувства заплашен под някаква форма, въпреки че ежедневните ситуации нямат общо с нещата, с които предците ни са се сблъсквали преди хилядолетия.

Събитие, което повишава нивото на стреса, активира амигдалата в мозъка ни и в тялото се включва алармената инсталация, която подготвя тялото за реакцията „бий се или бягай“. Норепинефринът в мозъка рязко се увеличава и създава състояние на хиперфокусиране, а адреналинът залива тялото на човека. Това води до разширяване на белите дробове, за да поемат повече кислород, кръвният поток се увеличава към големите мускули, храносмилането временно бива прекъснато, а скоростта на обработка на информацията се повишава. Тялото е готово за борба за оцеляване.

Ако този иначе полезен отклик към животозастрашаващи стресови събития не бъде прекратен по подходящ и своевременен начин, се превръща в хроничен и може да има негативен ефект върху функционирането на хипокампуса в мозъка. Хипокампусът се намира в съседство с амигдалата и отговаря за паметта и процеса на учене.

Тялото произвежда стероидни хормони, когато е под стрес и с времето именно те могат да имат негативно влияние върху работата на хипокампуса. Това е и причината хроничният стрес да води до проблеми с паметта. Често срещано нещо е съществуването на дефицит в паметта на тези, които страдат от Посттравматично стресово разстройство.

Добрата новина е, че ние имаме контрол над нашите възприятия и способността на тялото ни да възстанови състоянието си на баланс и релаксация.

В моята практика аз прекарвам много време в това първо да обясня на хората с помощта на картинки невроанатомията и неврофизиологията на стреса и реакцията на мозъка. Това осигурява визуална представа и той може по-ясно да си обясни случващото се в него.

След това идентифицираме стресовите фактори в живота на човека, които задействат алармата в мозъка му. Следващата стъпка е с помощта на визуализации, релаксации, медитация и промяна на вътрешния диалог човек да се свърже с амигдалата в мозъка си и да „изключи алармата“ като активира системата за почивка, позната също като парасимпатиковия дял на нервната система.

Ето някои от начините за „охлаждане“ на амигдалата, чрез които се подпомага дейността на хипокампуса и се подсилва паметта:

• Всекидневни дихателни практики с дълбоко вдишване и също толкова дълбоко издишване. Добре е това да се прави поне два пъти на ден за 3-5 минути.

• Ангажирайте се с вътрешен диалог, който помага на ума да остане спокоен и в емоционално равновесие. Това дава възможност на мозъка да минимизира склонността си към реагиране с паника. Като направите процеса осъзнат, ще можете да идентифицирате собствените си стресови фактори и да работите върху промяна на житейската си ситуация и начина си на откликване на различните събития.

• Научете се да поддържате състояние „майндфулнес“ (осъзнато присъствие изцяло в настоящия момент) и да медитирате, за да се освободите от съзнателни и подсъзнателни разсейващи фактори.

• Всеки ден правете физически упражнения и дейности с умерена интензивност. Кръвопотокът към мозъка ще помогне за поддържане на емоционалната стабилност и обработка на информацията.

• Увеличете приема на риба и Омега 3 мастните киселини, защото те имат благоприятно въздействие върху когнитивните и емоционални функции на мозъка. За подобряване на когнитивните функции на мозъка (запаметяване, концентрация, слухова обработка на информацията и т.н.) може да се използват и програми като Reading Assistant и FastForWord, които са създадени от невробиолози на базата на откритията за невропластичността.

• Работете върху това да се наслаждавате на настоящия момент и да оценявате хората, които обичате. Когато промените вътрешните си нагласи, откликът ви към различните ситуации ще се промени и много по-рядко мозъкът и тялото ви ще реагират с паника и тревожност.

Д-р Пол Нюсбаум, клиничен психолог, специализиращ в невропсихологията

Източник: Scientific Learning