Всеки човек, който някога се е захващал с усвояването на ново умение – от свиренето на музикален инструмент до говоренето на чужд език, знае важността на практикуването и упражняването.

Като учен в областта на невронауките, практикуването на умение винаги ме е удивлявало с начина, по който времето посветено в упражняване е получавало отражение на биологично ниво в създаването и преструктурирането на невронни пътища отговарящи на специфични мисловни модели. Колкото повече време човек практикува дадено умение или мисловен модел, толкова по-дълбоко вкоренен става той. През живота си имаме възможността да учим и усъвършенстваме множество прекрасни и полезни умения.

Най-добрите практики

В нейната статия „Митът за „Практикуването води до майсторство“, Ани Мърфи Пол говори за изследванията на Гари Маркъс, когнитивен психолог в Университета в Ню Йорк. Той изследва процеса на учене и как мозъкът усвоява ново умение. Гари Маркъс обяснява, че практикуването е важно, но още по-важно е начинът на практикуване да е правилният.

Със сигурност практиката означава отдаване на достатъчно време на дейността, в която сме решили да се усъвършенстваме. Но още по-важно за ефективността на практиката е ангажирането на ума – тоест да учим със съзнателно намерение за подобряване.

Според Маркъс: „Изследванията показват, че практикуване, което има за цел „излекуване“ на слабите места е много по-определящ фактор за постигане на майсторство отколкото самият брой часове прекарани в практикуване. Когато човек свири на китара за удоволствие или повтаря вече научени неща, това няма да доведе до усъвършенстване без значение колко време той отделя на свиренето. Това е и причината много хора, които са достигнали до определено ниво на владеене на музикален инструмент или спортна игра да не напредват. „

С други думи, най-добрите практики изискват учащият да обръща внимание на своите грешки, слаби места или дефицити и съзнателно да работи за „излекуването“ им.

Най-трудната част от работата

Представете си начинаещ китарист, приведен над китарата си. Нека това да бъде 11-годишно момиче, което се е фокусирало над научаването на три нови акорда. Тя изпитва голямо затруднение в този момент с един от тях. С другите се справя доста добре. По-ефективно ли ще бъде да прекара едночасовата си практика в свирене на вече добре усвоените и да отложи научаването на този акорд, който я затруднява за следващия ден? Или е по-добре да изпита временно фрустрация от изправянето пред предизвикателството и да посвети този час на изглаждане на проблемния акорд отново и отново?

Според изследователя Андерс Ериксън от Университета във Флорида: „съзнателната практика изисква усилие и не винаги е свързана с изпитване на удоволствие“.

Най-добрите практики изискват да се задълбочим в познанията си, да наблюдаваме себе си и да открием слабите си места. След това да насочим усилията си върху намирането на решения, за да постигнем подобрения.

Изследванията на Робърт Дюк от Университета в Тексас-Остин са показали, че група пианисти, които са се фокусирали върху практикуването на неща, в които се затрудняват, са постигнали много по-добър краен резултат от друга група пианисти, които са практикували много повече като брой часове, но без да имат съзнателно намерение за „излекуване“ на слабите си места.

Поведения водещи до успех

Учениците в класните стаи имат предимство пред тези, които се опитват да се учат сами у дома. Когато детето или възрастния работят с учител, треньор или инструктор, те получават обратна връзка за това кои са слабите и силните им места и биват насочвани към задачи свързани с подобряване на онези неща, в които се затрудняват.

Когато човек работи самостоятелно за подобряване на определено умение, носи отговорността да избира начина си на практикуване и да бъде обективен по отношение на слабите си места. Често, обаче, в такива случаи човек се изкушава да избягва да работи със слабите си места, което не благоприятства напредъка му в избраната област.

Ролята на учителите в класните стаи е изключително важна по отношение на научаване на децата да се изправят пред предизвикателства, да фокусират усилията си върху това, което ги затруднява, да вярват в способността си за подобряване и постепенно да създадат невронните пътища за онези мисловни модели, които ще ги водят към успешна реализация във всяка една сфера на живота, не само в професионалната.

Освен работата с учител или инструктор, учениците биха могли да увеличат ефективността на практиката си и с използването на програми като Reading Assistant и FastForWord, които са специално разработени от невробиолози за подобряване на когнитивни умения – за четене, писане, смятане, изучаване на чужд език, концентрация, запаметяване и слухова обработка.

Автор: д-р Бил Дженкинс

Източник: Scientific Learning