Родителите и учителите променят детския мозък. Обикновено възрастните не мислят за себе си като за толкова важен фактор във развитието на детския мозък, но науката го доказва – когато възрастните преподават някакво ново знание или умение, те влияят върху когнитивното развитие на децата. Откритията в сферата на образователната невронаука може да помогнат на учителите да разберат ключовата роля, която те имат в изграждането на невронни мрежи, свързани с когнитивните мозъчни функции и с умението за самоконтрол.

Човешкият мозък е орган, който зависи пряко от придобивания опит по отношение на своето развитие. През целия ни живот главният мозък се развива така, че да се адаптира към света около нас. Научният термин за това е „невропластичност“ и е свързан с три процеса:

• Пролиферация – изграждане на мозъчни структури и е тясно свързан с детските преживявания – игра, социализация, слушане и четене на детски приказки. Преди раждането пролиферацията зависи от гените, но след като бебето се роди, преживяванията на бебето започват да влияят пряко върху формирането на невронните мрежи. Ранните детски години са периодът, в който мозъкът се организира и създава карти базирайки се на опита на детето. Например, основният език, който детето чува през първите години и познатите лица, гласове и предмети ще станат основната база-данни, която мозъкът ще използва, за да изгради нови кортикални карти и взаимовръзките между тях.

• Кастрене/прочистване ( pruning) – процес, при който мозъкът елиминира онези връзки, които не са често използвани и прилагани в поведението. Процесът на елиминиране е свързан с поддържането на ефикасност на мозъка и освобождаване от излишното. Новите знания, които в мозъка биват представлявани от мозъчни синапси, биват изтривани, ако не се интегрират в поведението и не се прилагат.

• Затвърждаване – третият процес, който се случва в мозъка по време на развитието му, който ни помага да откликваме на определени неща автоматично, без необходимостта от обмисляне. Човешкият мозък е статистически анализатор. След хиляди повторения на почти едни и същи стимули, мозъкът започва да създава карти за нещата, които притежават общи характеристики. Това позволява на мозъка да развива модели на реакция, които използва автоматично при появата на сравнително еднакви стимули. По този начин мозъкът постига по-голяма ефективност и бързина на откликване на стимули и намалява усилието за преценка на ситуацията.

Поради тази причина, периодът от раждането до 5-годишна възраст вече не се смята за „критичен“ както преди, а бива наричан „оптимален“ или „сензитивен“, защото мозъкът продължава цял живот да създава нови мозъчни карти, да окастря/елиминира излишните и да затвърждава тези, които често влизат в употреба.

Стимулите, пред които се изправя детето, имат определящо значение за развитието на мозъка. Ето защо учителите имат ключова роля за промяната на мозъчните карти в периода на училищната възраст. След края на „оптималния“ период (от раждането до 5-тата година) учителите могат да подпомогнат максималното разгръщане на потенциала на невропластичността чрез подходящото съдържание, интензивност и методология.

Невробиолозите също подпомагат родителите и учителите в тази им роля чрез разработването на програми като FastForWord и Reading Assistant, които се базират на откритията за невропластичността и помагат за ефективното развитие на когнитивните умения на деца и възрастни като четене, писане, смятане, усвояване на английски език, концентрация и запаметяване.

Очаквайте повече информация за начините, по които учителите могат да съдействат за разгръщането на потенциала на невропластичността във втората част на статията.

Автор: Д-р Марта Бърнс, водещ експерт в невронауките

Източник: Edsurge