Родителите искат да изградят у детето си самоувереност, но не и нереалистична преценка за себе си. Децата трябва да могат да виждат резултатите от своето поведение реалистично, да бъдат приятелски настроени и да зачитат другите, като в същото време имат и добро ниво на асертивност (себеотстояване).

На родителите често им е трудно да преценят за какво да хвалят децата си и как да го направят, така че да подпомогнат самооценката на детето, без да го тласнат към развиване на зависимост от външно одобрение. В някои семейства преобладава критиката, а в други – прекаляване с похвалите за незначителни неща, които детето е направило.

Когато детето получава прекалено много критика, то става неуверено и не смее да опитва нови неща, за да не направи грешка. Това пречи на неговото развитие и то не може да разгърне целия си потенциал.

От друга страна, когато родителите го хвалят за всяко незначително нещо, с което детето се е справило, то започва да очаква постоянни похвали и от другите хора и остава разочаровано, когато това не се случва. Може да постави и знак за равенство между похвалите и обичта, без да осъзнава, че похвалите не винаги са признак за обич и обратната връзка, в която има критика не означава липса на обич. Такива деца също се страхуват прекалено много от грешки, защото цялата им самооценка се базира на постиженията и похвалите. Те не са изградили себеуважение, което да не зависи от конкретния резултат от конкретния тест или състезание.

Тъй като голям компонент от изграждането на зрялост и развитието на мозъка включва повишаване на нивото на самоосъзнатост (осъзнатост за собственото поведение и резултатите от него) и подобрено умение за себенаблюдение, родителите е важно да помогнат на детето си да изгради тези свои умения като го насърчават да бъде максимално обективно в собствените си преценки и да има реалистична представа за нивото на своите умения в дадения конкретен момент.

В същото време родителите е необходимо да съдействат за изграждането на нагласа за израстване у детето. Това означава, че детето ще има здрава мотивация да се развива, ако бъде насърчавано да полага усилия за усъвършенстване, като осъзнава, че усилията се отплащат с подобряване на уменията и си струва да работи върху себе си. Тази нагласа за израстване е съвсем различна мотивация от случая, в който детето полага усилия единствено с мисълта за постигане на отлична оценка и победа на състезания. Прекаленият фокус върху резултата има негативен ефект в дългосрочен план, защото детето изпитва голямо напрежение относно постиженията си, има много силен страх от провал, крехка и нестабилна самоувереност и не може да оцени стойността на самия процес на усъвършенстване.

Полезно би било родителите да задават въпроси на детето си от типа: „Чувстваш ли, че се справяш по-добре с …(някаква дейност) тази седмица в сравнение с предишната?“ Това ще помогне на детето да изгради умения за реалистично оценяване на собствените си умения в конкретна област на дадения етап. Добре е детето да може спокойно да разглежда грешките си и да види причинно-следствените връзки както за добрите резултати, така и за не толкова добрите. По този начин то се учи от грешките си и се подобрява.

Мозъкът на децата и на възрастните е изключително пластичен и това е доказано от изследванията на невробиолозите. Резултатите от техните проучвания дават категорични доказателства, че нагласата за израстване е научно обоснована и е важно да знаем, че ние постоянно изграждаме нови невронни връзки в мозъка си като се занимаваме с определени дейности.

Ако не сме много добри в дадено нещо, това не означава, че не можем да постигнем значителен напредък. Например, на базата на откритията за невропластичността, учените са разработили програми като FastForWord и Reading Assistant, които помагат на деца и възрастни с дислексия, разстройство на слуховата обработка, синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието да развият оптимално уменията си за четене, слушане с разбиране, концентрация, запаметяване и др.

Най-добрата основа за самоувереността на децата е изграждането на себеуважение, умение за реалистична преценка на ситуациите и нагласа за развитие и усъвършенстване. Родителите могат много да помогнат на децата си в това отношение най-вече с личния си пример.

Източник: Scientific Learning