Един от важните изводи, до които стигат изследователи, които проучват как децата в начална училищна възраст могат да подобрят нивото на разбиране на писмен текст при четене, е: умението за четене с разбиране се подобрява, когато мозъкът на децата бъде подготвен предварително, така че децата да четат текста с определено намерение и цел.

За ползите от четенето с предварително създадено намерение у децата

Когато учениците подходят към четенето с намерението да разберат определена информация, да намерят конкретни отговори, те са много по-концентрирани и по-мотивирани да четат и използват няколко когнитивни умения едновременно – четат, анализират и запаметяват определени детайли от текста. В другия случай – когато текстът им бъде даден без предварителна подготовка и без конкретна цел, те го възприемат само като механично упражнение за четене, което води до ниска мотивация за самото четене и липса на усилие да бъде разбран текста.

Така че кои са начините да подобрите умението за четене с разбиране чрез създаване на намерение и подготовка на ума?

Ето няколко примера за дейности и въпроси преди четенето да започне, които могат да бъдат използвани и от учителите, и от родителите:

• Преди да започне четенето, разгледайте внимателно книгата заедно с децата. Какво е заглавието? Какво се вижда на корицата? Кой е авторът? Познат ли е на децата с други негови творби? Кога е била написана книгата? Обсъждането на всички тези неща дава на децата възможност да си изградят някаква първоначална представа и след това да изживеят вълнението от откриването дали са успели да познаят за какво ще става въпрос в творбата.
• Надникнете в съдържанието и прочетете какви са заглавията на главите. Разлистете книгата и вижте каква информация децата могат да извлекат от този бърз преглед. Нека да придобият усещането, че постепенно събират парчета от пъзел и се опитват да ги напаснат. Ще могат да наредят целия пъзел по-късно, докато четат историята.
• Включете личен елемент в четенето на тази творба. Ако децата по някакъв начин открият общо между техни лични изживявания или изживявания на техни близки с това, което се случва в творбата, те ще са много по-заинтригувани да я прочетат. Попитайте ги дали свързват темата на творбата с някаква тяхна случка или нещо, за което са виждали или чули във филм, друга книга или история на роднина или приятел. Какви емоции провокират в тях темата, заглавието или илюстрациите?
• Запишете въпроси, които са изникнали в умовете на децата, докато сте обсъждали споменатите по-горе неща. Окуражавайте децата да споделят въпросите, които им хрумват по време на обсъждането. Нека децата запишат в тетрадките си и своите предположения за героите в книгата и за развитието на историята, базирайки се на прочетените заглавия в съдържанието.

Всички тези дейности преди самото четене помагат на децата да си създадат в представите някаква структура, като „скеле“, която те после ще запълнят с детайлите от историята. На децата ще им бъде интересно да разберат кои от техните предположения са се оказали верни и кои – не.

Искате ли да научите повече:

• Как постиженията на модерната невронаука (науката за мозъка и нервната система) и високите технологии могат да помогнат на децата с аутизъм, дефицит на вниманието, хиперактивност, дислексия и обучителни трудности да достигнат пълния си интелектуален потенциал?
• За постиженията в невронауката, за изпълнителните функции на мозъка, юношеския мозък и предимствата на двуезичието, за новите открития и високотехнологични интервенции?

За първи път в България е Д-р Марта Бърнс, известен учен в областта на невронауките, автор на книги и водещ експерт в изследването на начините, по които децата учат.

Заповядайте на безплатната конференцията на д-р Бърнс, която е отворена за широката публика в събота, 19 януари 2019 г. от 11:00 часа.

Регистрирай се

Интересът на родителите към книгата, която детето чете – мощен мотиватор за детето

Родителите е важно да знаят, че когато купуват книга за детето си и желаят да го стимулират да чете, един от най-добрите и доказани начини е като те самите станат по-ангажирани в процеса на четене на своето дете. Могат да го помолят да им чете на глас или да му задават въпроси за героите в книгата и това, което им се случва. Интересът на родителите към историята, към предположенията на детето за това как ще се развие тя и към емоциите, които детето преживява по време на четенето, е изключително важен елемент за повишаване на мотивацията детето за четене.

Навременната намеса при големи затрудния с четенето променя курса на развитие на детето и неговата самооценка

И още нещо, което има значение за цялостното отношение на детето към четенето и за способността му да разбира прочетеното – дали умението му за четене се развива в очакваните за възрастта темпове или има нужда от допълнителна помощ в усвояването на това умение. Ако детето изпитва големи затруднения с четенето, то може да си изгради негативна представа за себе си или за четенето като цяло, което да се отрази на справянето му по различните предмети в по-горните класове и на самооценката му. Навременната намеса може да има голям ефект върху цялостното му развитие. Невронауката се занимава и с разработване на програми за подпомагане на изграждането на когнитивни умения у децата и възрастните. Програми като Reading Assistant и FastForWord помагат за преодоляване на затруднения с четенето, писането, смятането, запаметяването и концентрацията.

Източник: Scientific Learning