Човешкият мозък е най-ангажиран да реагира и да изпълнява задачи с оптимален капацитет, когато кръвообращението е добре задвижено. Като се има предвид колко свързани са функциите на мозъка и работата на останалите органи в тялото и колко важно е мозъкът да е добре снабден с кислород, за да функционира ефективно, става ясно, че мислим и учим много по-качествено, когато сме „в движение“.

Физическата активност има положителен върху мозъчните функции и способността за учене

Всъщност, не става въпрос само за значението на доброто кръвоснабдяване на мозъка по време на движение, но и за други научно доказани ефекти на физическата активност върху биохимичните процеси в мозъка. През 2003 г. учените Сибли и Етниър доказаха, че при деца между 4 и 18-годишна възраст физическите упражнения имат благоприятно влияние върху уменията им за възприемане на нова информация, тяхното IQ, постиженията им, оценките им по математика и по разказвателните предмети, желанието им за учене и цялостното им развитие.

Физическата активност спомага за освобождаването на невротрансмитери, които имат ключова роля в процеса на учене, такива като норепинефрин (увеличава кръвопотока към скелетните мускули и към мозъка) и ацетилхолин (регулира сърдечния ритъм и допринася за добро фокусиране и поддържане на вниманието).

Как може да се приложат тези научни открития в класната стая?

Тези научни открития е добре да се вземат предвид при организацията на учебния процес в класната стая. Средностатистическият ученик седи неподвижен с часове. Важно е учениците да бъдат подсещани няколко пъти по време на час да се разтягат, да изправят гърба си, да раздвижат врата си и ръцете. Друга добра идея е 2-3 пъти в час да бъдат инструктирани от учителя да станат от чина и за минута-две да се раздвижат из класната стая, да подскочат няколко пъти на място, да потанцуват, да се наведат напред и да докоснат с пръстите на ръцете си стъпалата си.

Часовете по физическо възпитание не са достатъчни да удовлетворят потребността на децата от движение. В класната стая тялото и умът могат да действат в синхрон като се осигури някаква дори минимална физическа активност, за да се стимулира снабдяването на мозъка с кислород и с необходимите невротрансмитери. Това е нов подход в обучението, наречен „физически активно учене“. Училищата, в които се прилага този подход под наблюдението на научни изследователи, доказват ефективността му, защото се постига положителен резултат в постиженията на учениците.

Според Джена Мий, консултант по физическо обучение и здравно образование в училищата към Департамента за Образование в САЩ:“Изследванията убедително доказват, че ако учениците извършат някаква физическа активност в час за кратък период от време преди да започнат изпълнението на сложни задачи и упражнения в урока, те се справят със задачите по-добре, запомнят по-добре и прилагат уменията си по-успешно.“

Според eSchool News, изследванията са показали, че „този нов подход в обучението повишава мотивацията за учене на учениците, подобрява поведението им и намалява проблемите с дисциплината.“

Учените продължават да правят изследвания и в областта на невропластичността, с цел да откриват все повече начини за подпомагане на децата и възрастните в процеса на учене и подобряване на работата на мозъка в изпълнението на когнитивни задачи (фокусиране, запаметяване, четене, слушане с разбиране и др.). Създадените софтуерни програми на базата на тези открития Reading Assistant и FastForWord също са иновативен начин да се „раздвижи“ и стимулира учебния процес в училище и у дома, и да се постигне бърз напредък в уменията за учене.

Притиснати от стриктните академични изисквания за взет материал и за постигане на академични постижения, учителите често се фокусират единствено върху материала за усвояване. Училищната система би трябвало да окуражава учителите и да им осигурява условия за постигане на друга цел – грижа за цялостното развитие на детето. Тези изследвания са още едно напомняне, че грижите за тялото и ума е възможно и желателно да се комбинират, за да се допринесе за израстването на здрави и успешни деца.

Източник: Scientific Learning