За да бъдат разкодирани различните начини, по които мозъкът работи, учените правят огромен брой изследвания. Вече са открити много от механизмите и факторите, определящи ефективността на мозъка в извършването на сложните му функции.

Ключови фактори за развитието на детския мозък

Такива фактори са социално-икономическото положение на семейството и емоционалната интелигентност на родителите. През 1995 г. Бети Харт и Тод Рисли публикуват проучване, което показва, че децата родени в семейства с нисък социално-икономически статус до 4-годишна възраст имат възможността да чуят 30 милиона по-малко думи отколкото децата в семейства с висок социално-икономически статус.

Това означава, че мозъкът на децата, които израстват в семейства със социално-икономическо положение под средното, обикновено имат с 30 милиона по-малко възможности да създадат достатъчно детайлна за възрастта им невронна карта на езика. Другият резултат е, че тези деца получават и много по-малко аудиална (слухова) невронна стимулация, която е важна за доброто произношение на звуковете, за обогатяване на речниковия запас и за гладкото устно изразяване, съответстващо за тази възраст.

Разбира се, от определящо значение са времето и вниманието, които детето получава, за да може да изгради добри езикови умения, а това означава, че високият социално-икономически статус на родителите не е гаранция, че техните богат речник и езикови умения ще бъдат предадени на детето.

Емоционалният климат в семейството е съществен фактор за развитието на когнитивните умения на детето.

Деца, които растат във влошени социално-икономически условия или нездравословен емоционален климат в семейството, имат по-ниско развити умения за организация и самоконтрол отколкото техни връстници, израстващи в по-добри условия.

Изследователи като Кимбърли Ноубъл са доказали именно това с проучвания на мозъка на деца от семейства с различен статус. Децата, които растат в условия на дистрес и/или влошени социално-икономически условия, имат затруднения с концентрацията, уменията за слушане и учене. Оперативната им памет не е толкова ефективна колкото при другите деца. Това има силен негативен ефект, защото оперативната памет е от огромно значение за способността за учене по който и да е предмет и на която и да е възраст.

Оперативната памет ни позволява да запазваме информация за определен период от време – достатъчно дълго, че да можем да използваме тази информация за разрешаването на проблем или извършването на конкретна задача. При децата оперативната памет е изключително важна за научаването на език. За разлика от текста и картинките в учебник или книга, които можем да разучаваме толкова дълго, колкото искаме, информацията идваща до нас по аудиален (слухов) път по време на разговор, урок или лекция имаме възможност да чуем само веднъж или ограничен брой пъти.

Речевите сигнали се движат много бързо – едно изречение продължава средно 14 секунди, едносрична дума средно продължава четвърт от секундата, а произнасянето на един съгласен звук средно отнема само 1/12 от секундата.

Когато детето е спокойно, оперативната му памет работи оптимално добре и обработва речевите сигнали максимално ефективно. Когато, обаче, детето израства в лоши условия и среда с високо ниво на стрес, това се отразява на работата на мозъка му. Невронните пътища, които се асоциират с хроничния стрес (при продължителна и/или интензивна тревожност и страх) могат да станат свръхактивни за сметка на невронните пътища, отговарящи за анализ на информацията, планиране и запаметяване.

От лабораторията към учениците в клас

Учителите е важно да знаят, че имат възможността да помогнат на децата да преодолеят влиянието на горните фактори и да допринесат за положителни промени в мозъка на децата. Ето няколко начина, по които преподавателите могат да подобрят работата на детския мозък:

• Хранете мозъка с кислород. Физическите упражнения и раздвижването са важни за снабдяването на мозъка с кислород и за поддържането на добри нива на кръвната захар. Този фактор за подобряване на умението за учене и усвояване на информацията не трябва да се пренебрегва. Също така говорете с децата за значението на натуралната храна за доброто им представяне в каквато и да е дейност и по който и да е предмет, защото тази храна дава на мозъка им веществата, от които се нуждае, за да работи ефективно.
• Изграждайте топла връзка на доверие с учениците. Такава топла връзка с дори един възрастен може да намали нивото на стрес у децата и да подобри възможностите му за учене.

• Използвайте научно базирани програми за подобряване на когнитивните умения на децата винаги, когато е възможно. Програми като FastForWord и Reading Assistant са разработени да подпомогнат мозъка да развие добри умения за запаметяване, обработка на информацията, концентрация, четене и усвояване на език. Тези програми използват принципите на невропластичността, описани в първата част на статията.
• Осигурете на учениците си интензивна практика. Повторенията и прилагането на научените знания подсилват невронните връзки в мозъка, отговарящи за съответното умение. Децата обичат да се занимават с технологии, което е предимство, ако тази тяхна склонност бъде насочена към използването на обучителни програми, с които да подобрят нивото на своите знания и умения, заложени в учебната програма.

• Включете навременни награди в учебния процес. Мозъкът отделя полезни невромодулиращи химични съединения като допамин и ацетилхолин, когато получава награда. Тези мозъчни регулатори помагат за затвърждаването на усвоените знания. Следователно, учебният процес ще бъде още по-ефективен, ако в дадени упражения децата получават някакви символични награди след всеки верен отговор. Такива награди могат да бъдат стикери и картинки на любими детски герои. В обучителните онлайн програми тези награди са под формата на забавни анимации, които се появяват след всеки верен отговор.

Мозъкът е устроен така, че реагира и се преструктурира в зависимост от преживяванията на човек. Има много начини за създаване на конструктивни преживявания за децата в училище, с които преподавателите могат да намалят влиянието на определени негативни фактори и да повлияят положително както върху умението за учене, така и върху отношението на децата към себе си, околните и живота.

Можете да прочетете първата част на статията тук.

Източник: Eschool News