Мозъкът е орган, който в голяма степен зависи от преживяванията на човека. Още от най-първите дни след появата ни на този свят, мозъкът ни започва да създава карти, отразяващи опита, който придобиваме чрез сетивата си. Първите карти са неясни и замъглени като избледняла снимка или ненастроено пиано. Обаче, колкото повече си взаимодействаме със света, толкова по-ясни стават картите в мозъка ни, докато станат съвсем детайлни и диференцирани. Но картите в мозъка на различните хора са различни, защото отразяват уникалния опит на всеки човек, както и яснотата и честотата на усещанията и възприятията, които е имал.

Много полезно за работата на учителите би било, ако те научат повече за това как мозъкът се оформя от преживяванията и как може да бъде реорганизиран и преструктуриран, така че да работи по-бързо и по-ефективно.

Пластичният мозък и сензитивният период

Мозъчната пластичност или невропластичността се отнася за способността на мозъка да се променя от опита и преживяванията. В ранното детство мозъкът е толкова “пластичен”, че неговата структура лесно се променя от простото излагане на нови неща в средата, в която детето живее. Преди време този период беше наричан “критичен период”, защото се смяташе, че това е единственото време, през което мозъкът се организира и изгражда нови карти. Новите открития за мозъка, обаче, доказват, че мозъкът продължава да създава нови карти и да се преструктурира през целия живот. По тази причина първите години от живота на човек, през които промените в мозъка стават най-лесно и бързо, вече биват наричани “сензитивен период”, а не “критичен”.

Нека да си представим мозъка на бебе, което лесно научава звуците на един език и отделни думи само като слуша родителите си да говорят. Това, което се случва вътре в мозъка, е всъщност изграждане на нови невронни връзки, за да се създадат звукови карти, които отразяват звуците, които детето чува от околните. Тези звукови карти се свързват след това с други карти, за да се оформят цели мрежи, така че звуците да бъдат свързани с определено значение.

Мрежите могат да се разширяват. Например, когато звуковата карта трябва да разпознае думата “химикал”, тя може първо да се свърже със значението “предмет за писане”, а след време да се създаде връзка и със значението “химично съединение”. Мрежи се създават и за подреждането на отделни думи в изречение, а  след това и в цял текст. Изграждането на невронни карти и мрежи може да бъде представено и като построяването на град: първо се прави карта на кварталите, след това те биват построени и свързани с останалите квартали със сложна инфраструктура.

Трениране на мозъка за създаване на нови карти и мрежи

Преди няколко десетилетия преобладаващата представа за работата на мозъка беше свързана с това, че след “критичния период” на ранните детски години мозъкът оперира само в рамките на създадените вече невронни карти. През 90-те години на миналия век, чрез серия от експерименти, неврологът  д-р Майкъл Мерзеник откри, че мозъкът ни може да се променя през целия ни живот, а не само през ранното детство. Благодарение на изследванията в областта на невропластичността, бяха създадени и програми като Fast ForWord и Reading Assistant, които подпомагат мозъка в усвояването на когнитивни умения и преодоляването на затруднения с четенето, писането, изучаването на език, задържане на вниманието, слуховата обработка на информацията и други.

След “сензитивния период”, обхващащ първите години от живота на човек, мозъкът продължава да бъде пластичен, но ученето изисква по-упорита работа и фокус на вниманието, за да може информацията да бъде усвоена и научена.

Най-важното откритие на науката за пластичността на мозъка гласи, че “невроните, които се възбуждат едновременно, се свързват помежду си”. Именно това свързване на невроните е в основата на структурните промени на мозъка. Ключов фактор е времето, защото за създаването на нова невронна връзка, невроните трябва да са възбудени едновременно.

Пространството в мозъка, което се предоставя на дадена невронна карта зависи от етапа, на който се намира развитието на картата. Когато човек се учи на ново умение, относително голямо пространство се предоставя за създаването на картата. Това е първият етап. Когато умението е вече изградено, регионите в неговата карта са станали толкова ефективни в работата си, че по-малко неврони са нужни за използването на наученото умение и това дава възможност някои региони от тази карта да бъдат предоставени за научаването на друго умение. По този начин мозъкът работи оптимално ефективно. И колкото по-добре усвоим дадено умение, невроните започват да обработват информацията по-бързо. Това от своя страна води до още по-синхронизирано и бързо възбуждане на невроните в мрежата, което пък осигурява по-ефикасно предаване на ясен и точен сигнал. Яснотата на тези сигнали определя колко добре мозъкът учи и запомня информацията, която невроните са обработили. Една от целите на невролозите, които правят изследвания в областта на невропластиката, е да намерят начини откритията в лабораториите да бъдат прилагани в училищната среда, за да се постигне по-голяма ефективност на учебния процес.

Очаквайте още информация по темата в продължението на статията.

Източник: Eschool News