Децата стават ли по-хиперактивни, след като консумират храни, които съдържат захар? Често срещан симптом ли е децата с дислексия да виждат буквите наопаки?
Около 68% от хората биха отговорили „да“ на тези въпроси. Около 56% от учителите биха се съгласили, както и около 46% от хората, които са завършили неврология.
Всички те грешат. Това са два „невромита“ – много популярни вярвания за начина, по който работи мозъкът, които не са базирани на доказателства. Според изследване, публикувано в научното издание Frontiers in Psychology, те са много често срещани и дори хора, които са учили неврология или педагогика вярват в тях.
„Бяхме изненадани да открием, колко много участници с опит в неврологията вярват в тези митове“, споделя авторът на изследавнето Лорън МакГрат от Университета в Денвър.
„Митовете, в които хората вярваха, бяха свързани с ученето и поведението, а не с мозъка. По тази причина тяхното образование в областта на неврологията невинаги прави връзките между психологията и педагогиката.“
Повече от 3045 възрастни, 234 души с опит в неврологията и 598 учители участват в изследването. Други често срещани митове са:
- Децата учат по-бързо, когато получават информацията по начина, който предпочитат;
- Използваме само 10% от капацитета на нашия мозък;
- Слушането на класическа музика прави децата по-умни.
Всъщност учениците невинаги възприемат информацията по-добре, когато тя е поднесена по техния предпочитан начин на учене – зрително или слухово. Използваме повече от 10% от мозъка си всекидневно за всякакъв вид съзнателна и подсъзнателна дейност. И слушането на Моцарт всъщност не подобрява способността на децата да разсъждават и не ги прави по-умни.
Учените откриват също, че когато някой вярва в един невромит, най-вероятно вярва и в други. „Бяхме изненадани да открием как тези „класически“ невромитове са свързани помежду си. Когато човек вярва в един от тях, той най-вероятно вярва и в останалите“, казва МакГрат.
Решението на тази заблуда най-вероятно не е просто, споделят учените, тъй като дори и невролозите често дават грешни отговори. Въпреки това, за учителите има сравнително лесно решение.
„Обмисляме да създадем онлайн обучителна програма за учители, която да развенчае най-често срещаните митове. Фактът, че хората най-често вярват в няколко мита, означава, че различните модули в програмата трябва да включват едновременно повечето митове.“