Защо за някои деца е толкова трудно да споделят? Като много аспекти на развитието, и този е свързан с челния дял на мозъка, според най-новото научно изследвание по темата. По време на изследването децата трябва да разделят помежду си купа с чипове за покер. Резултатите показват, че децата разбират какво означава да споделят, но често се изкушават да запазят цялата купа за себе си. Изследванията на мозъка с фЯМР показват намалена дейност в частта на мозъчната кора, която контролира импулсите и ни помага да взимаме добри решения.

Колкото по-често използваме челния дял на мозъка, толкова повече се развива той. Следователно, когнитивните упражнения и моделите на поведение могат да имат огромно влияние върху този дял на мозъка.

Ако едно дете отказва да споделя играчките си с другите деца, то най-вероятно знае, че прави нещо нередно, но не може да го предотврати. Научното изследване, публикувано в сп. Neuron, показва, че когато центърът, който контролира импулсите в мозъка, не е добре развит, децата, които напълно разбират идеята за справедливост, не могат да действат подобаващо.

Като бебета, ние сме егоисти по рождение. Когато растем, ставаме по-добри в това да удовлетворяваме собствените ни нужди и в същото време да се държим по приемлив начин с останалите. Николас Стайнбейс от Института „Макс Планк“ за човешки когнитивни и мозъчни науки (Max Planck Institute for Human Cognitive and Brain Sciences) в Лайпциг, Германия, изследва развитието на това умение.

Изследването на Стайнбейс

Стайнбейс и неговият екип изследват деца на възраст между 6 и 14 години. Децата трябва да изпълнят две задачи за взимане на решение, които включват разделяне на чипове за покер с анонимен получател, които после да разменят за награди. В първата задача, размера на офертата не води до последствия. Във втората задача обаче, анонимният получател може да откаже офертата, ако му се стори несправедлива, и двете деца няма да получат нищо. Следователно, втората задача изисква социална стратегия, за разлика от първата.

Резултатите

В първата задача, по-големите и по-малките деца се държат по подобен начин. Във втората задача обаче, по-малките деца предлагат по-ниски оферти и са по-склонни да приемат лоши оферти, въпреки че осъзнават, че те са несправедливи. Мозъчните изследвания на децата, проведени по време на задачите, показват по-слаба активност в областите за контрол на импулсите в челния дял на мозъците на по-малките деца. Освен това, независимо от възрастта, по-слабата дейност в тази част на мозъка се свързва и с по-слабата социална стратегия на децата.

Така че ако дадено дете се затруднява да играе честно, това най-вероятно не се дължи на факта, че то не разбира какво означава справедлива игра. Всъщност то по-скоро не може да устои на импулса да вземе всички чипове за себе си и да избяга. Стайнбейс изтъква също, че това откритие на извинява лошото поведение. „Фактът, че мозъкът е на този етап от развитието си, не означава, че той не може да се доразвие в бъдеще“, казва той. „Образованието и добрият пример могат да окажат положително влияние върху поведението на детето.“

Източник: Scientific American