Всички родители се тревожат, когато децата им не се справят добре в училище. Проблемът започва в началното училище, когато родителите получават обаждане от училището и трябва да се срещнат с учителите на детето си. Целта на срещата е да разберат какви предизвикателства среща то и как може да му се помогне. В по-горните класове се намесват още учители и служители, които изтъкват грешките на ученика. Родителите се чувстват притиснати да наблюдават децата си отблизо, все едно са направили нещо лошо. Тези родители биха направили всичко, за да помогнат на децата си, но сякаш нищо не помага. Скоро те осъзнават, че усилията, които полагат, повече вредят, отколкото помагат.

Главната заблуда при капана на домашните е „митът за мотивацията“. На тези деца се гледа като мързеливи и демотивирани, сякаш те са по-различни от останалите деца, които също биха предпочели да си играят вместо да пишат домашни. Има много причини тези деца да не си пишат домашните и сред тях не е липсата на мотивация.

По-скоро, проблемът с ученето произтича от факта, че те са под наблюдение. Малки разлики във възможностите на учениците може да окажат голямо влияние върху домашните, които получават, по-голямо влияние от усилията, които полагат в час.

Най-големият проблем е темпото на работа на детето. Никой не би се съмнявал, че дете, което тича бавно, също би искало да спечели надбягването, в което участва. Въпреки това, много често вярваме, че на децата, които не се справят с домашните си, им липсва желание да изпълнят поставените им задачи.

Знаем, че хората обикновено не прекарват много време, вършейки неща, с които обикновено не се справят. Въпреки това, децата, хванати в капана на домашните, трябва да прекарват часове в опити да се справят с тях. Децата щяха да бъдат по-доволни, ако трябваше да отделят фиксиран интервал от време, в който да се фокусират изцяло върху дадена задача, отколкото да прекарат цяла нощ в опити да се справят с всички задачи.

Когато едно дете е принудено да продължи да учи, докато не приключи с всичко, то ще се научи как да избягва този стрес. Прекомерният стрес да си пише домашните може да научи детето да лъже, да забравя, да спори и да отлага. Това води не само до проблеми с домашните, но и до пробелми с поведението на детето.

По този причина предлагам следните три съвета, които биха помогнали при деца, които срещат предизвикателства с домашните си. Освен това, те биха били от полза и на всички останали деца. Те са:

1. Фиксирано време за домашни

Точно както учебният ден в училище започва и свършва в даден час, така и домашните трябва да имат точно определен интервал от време. Преценете какво би могло да свърши детето ви в този интервал и му помогнете, така че да използва времето по най-добрия начин.

2. Намалени наказания

Прекалено строгите и чести наказания няма да променят поведението на детето чувствително. По-леките наказания ще се окажат по-ефективни при мобилизирането на детето и ще помогнат на родителя да подходи към проблема по-спокойно.

3. Граници на правомощията на родителите и учителите

Учителите отговарят за работата, свършена в час. По тази причина родителите не трябва да се опитват да променят подхода им към преподаването в час. Родителите отговарят за задачите, които децата трябва да свършат вкъщи, и учителите не трябва да им налагат своето мнение как трябва да се свършат те. В крайна сметка, когато трябва да се вземе решение за неща, които трябва да се свършат вкъщи, родителите имат последната дума.

Наясно съм с дебата около това колко домашни трябва да имат учениците. Ще оставя на родителите и образователните експерти да вземат това решение.

Източник: The Washington Post