Писането може да бъде предизвикателство за ученици от всички възрасти и способности.  Умението да изразим мислите си на хартия или да напишем наша собствена история може да бъде плашещо. Не е съвсем ясно как ще изглежда крайният резултат и това се отразява на всички ученици. Както се изрази един приятел наскоро, „Писането е актът на създаване на творба на изкуството. Точно както при останалите изкуства, създателят не може да контролира как другите ще реагират или ще го разберат. Това може да бъде плашещо дори и за успешните писатели“.

Повечето учители и родители разпознават стойността на четенето и ползите от ежедневното четене. Същото трябва да важи и за писането. Изключително ценно е да окуражаваме децата да пишат, да ни гледат как ние пишем и да споделят написаните в час неща с нас. Редовното писане за удоволствие, докато детето разучава различните цели на писането, може да помогне за премахването на страха от писането и да подобри качеството на написаното. Освен това, може да вдъхнови един бъдещ писател или да доведе до доживотна страст към писането. Започването е винаги най-трудната част от процеса на писане. Решението – въпреки че е много просто – е много ефективно: просто пиши.

Дайте пример на детето си!

Както при четенето, даването на личен пример е много мощен инструмент. Пишете с детето си и разказвайте случки от време на време. Вече отбелязахме, че писането може да бъде много лично и критиките могат да доведат до съпротива. За щастие, децата обичат да откриват нашите грешки. Ако забележите, че детето ви пропуска основни детайли в дадена история, развълнувано споделете своя история, в която са пропуснати важни моменти и помолете детето за обратна връзка. То няма да чака втора покана, за да ви разкритикува. Също така, детето най-вероятно ще запомни тази случка и ще включва повече информация в неговите истории в бъдеще.

Направете списък!

Много от нас са казвали или чували думите „Не знам какво да напиша“ много пъти. Вместо да се фокусирате върху несигурността, посочете начална точка на детето си. Кажете му да направи подробен списък с всичко, което е направило, откакто се е събудило, или какво е правило предния ден. Дори може да му дадете програма с часовете или с три колони – сутрин, обед и вечер – и да му кажете да я попълни. Списъкът може да включва основни неща като събудих се, измих си зъбите, изведох кучетата на разходка, закусих и отидох на училище.

След като списъкът е завършен, кажете на детето да загради 3-4 неща, за които може да разкаже повече. Например: Какво закуси? Кой го приготви? Хареса ли ти? С кого отиде до училище? Дълго ли вървяхте? Какво беше времето навън? За какво си говорихте, какво видяхте или чухте по пътя? Това може да бъде последвано от цели описателни изречения, които обединяват отделните детайли. Напомнете на детето да сподели как са изглеждали нещата, как са звучали, какъв вкус са имали, как са се чувствали на допир, за да обрисува по-ярка картина с думите си. Тези стъпки може да бъдат завършени в един и същи ден или да се разделят в продължение на няколко дни в зависимост от това колко време отнема на детето да завърши всяка от тях.

Нека е лично!

Една от причините, поради които съставянето на списък върши работа като начална точка за писането, е, че учениците споделят това, което знаят – своите собствени преживявания. Креативното писане може да изглежда по-интересно на пръв поглед, но отнема повече време, за да се създаде интересна проза, която звучи правдоподобно. Детето започва със страхотна идея, но не е сигурно какво да прави с нея. Колкото повече се упражнява детето в това да създава подробни истории на събитията, толкова по-подготвено ще бъде да създава свои собствени разкази на по-късен етап.

Писането за неща, които са се случили напоследък, емоционалните спомени и бъдещите планове разрешават проблема с „Не знам какво да пиша„. Повечето от нас имат на ум поне няколко неща непрекъснато. Примери теми са: описание на това колко много детето ви иска пица за вечеря, защо последният филм, който сте гледали на кино, е бил разочароващ, колко нервно / развълнувано е било детето по време на дадено събитие. Може също да позволите на детето да избере темата, за която ще пише, и да му кажете просто да пише и историята да бъде истинска. Най-хубавата част на описателното писане е, че детето ви не трябва да прекарва прекалено много време, за да мисли за това какво следва в историята. Това е умение, което ще му бъде полезно по-късно при писането на доклади и есета.

Излей си душата!

Може да звучи като клише, но писането може да лекува. Това е начин да изразим чувствата, които ни карат да се чувстваме неудобно и не бихме искали да изкажем на глас. Създаването на списък с неща, които ти липсват или си обичал в изгубен приятел, писането на писмо до този човек за живота ти сега, причините за чувствата ти сега или разказ за проблемите, които се надяваш да разрешиш, може да доведе до много ползи за освобождаване на болката, която придружава тези теми. Понякога възможността да извадим нещата, които ни тормоязт, на бял свят, е всичко, от което се нуждаем, за де се справим с дадена ситуация, да погледнем на нещата от друг ъгъл и да продължим напред.

Нека е забавно!

Има толкова много интересни възможности за писане. Опитайте да убедите детето си да напише няколко параграфа, с които да ви убеди, че цялото ви семейство трябва да отиде да гледа следващия епизод на „Междузвездни войни“ заедно, да посети дадено място по време на ваканцията, да опита нов спорт или дори да посети концерт. Нека детето обясни защо харесва даден спортист, писател или шоумен. Това може да бъде и възможност да погледне на нещата от друг ъгъл и останалите да разберат и споделят неговия ентусиазъм.

Ърнест Хемингуей е казал: „Всички ние сме чираци в занаят, в който никой не е майстор“.

Както казах в началото, писането е нещо лично. Първата, втората и третата чернова няма нужда да бъдат перфектни. Научете детето си да задрасне дадена грешна дума с черта и да продължи напред. Най-важното нещо е да продължи да пише. Фокусирайте се върху положителното и ограничете броя конструктивни забележки за всяка творба. Насоченото упражнение по писане може да има положителен ефект и върху упражненията по четене. При писането упражнението не ни прави перфектни, но ни кара да се чувстваме по-добре с едно умение, което ще ни бъде необходимо в бъдеще. Един ден детето ви може дори да ви благодари в добре структурирано писмо!

Източник: Gemm Learning