Представете си колко по-стресиращо щеше да бъде пътуването в трафика, ако нямахме радио в колата. Музиката помага за намаляването на тревожността, помага за фокуса, успокоява ни и ни зарежда с енергия. Много лекари слушат избрани песни или жанрове, докато извършват медицински процедури. Много атлети слушат избрани песни преди игра или състезание, за да се дистанцират от всичко, което ги разсейва, и да се фокусират изцяло върху задачата пред тях. Някои учители също пускат музика по време на дадени дейности или уроци, за да помогнат на учениците да се концентрират.

Има системи за слушане, създадени, за да достигнат до детето, докато то още е в утробата на майката. Бебетата заспиват под влияние на успокояващия звук на родителите им, които им пеят песничка, или на други мелодии. Колкото повече контакти с хора, места и неща имат те, толкова по-добри стават познанията им за музиката и постепенно започват да я оценяват. Когато децата порастват, музиката и ученето се свързват с помощта на звуците и римите, които изпълват ежедневието им. Те се смеят, изразяват емоциите си по най-различни начини и научават нови умения.

Децата първоначално реагират на звуците на езика. Значението на думите, които звуците образуват, се появява по-късно. През 2012 г. авторите на статията „Границите на психологията“ относно музиката и развитието на езика го описват по следния начин: „Говоримият език се въвежда на детето чрез вокалното представяне и децата свикват с мелодичността му още като малки.“ Следователно, те твърдят, че музиката е основата на говоримия език.

Какво знаем?

Знаем, че музиката помага за развитието на езика и е важна в ранното детство на детето. Често срещана практика е децата да са обградени с музика дори преди раждането си, за да се развиват по-добре. Музиката стимулира частите на мозъка, свързани с паметта, вниманието, движението и организацията, които оказват огромно влияние върху ученето. През 2014 г. статия във вестник Guardian отбелязва, че децата, които започват да учат музика преди седемгодишна възраст, развиват по-обширен речников запас, по-добри граматични умения и по-високо вербално IQ. Авторите отбелязват също, че дори един час музика на седмица може да донесе оптимални когнитивни ползи.

Въпреки че знаем, че слушането на музика е полезно, музикалните занимания са по-ефективни за стимулирането на мозъка отколкото пасивното слушане. Изследване, проведено в Northwestern University, САЩ показва, че при учениците, които участват активно в часа по музика, има по-голямо подобрение в начина, по който мозъкът обработва речта и резултатите по четене отколкото съучениците им, които участват по-малко. Доказано е също, че учениците, които свирят на инструменти в час, имат по-добра невронна обработка отколкото децата, които само слушат музика.

Какво научаваме?

Знаем, че музиката може да подобри усвояването на езика, слуховата обработка, вниманието и емоционалната тревожност. Учените откриват все по-нови факти за ефекта от музиката върху мозъка всеки ден. Въпреки това, съществуват разногласия за връзката между тези влияния и интелекта.

Важно е да знаем за потенциала на музиката и ученето. Активното участие в музикални дейности на ранна възраст има потенциала да отвори врати за малките ученици, а новите възможности никога не са излишни.

Източник: Gemm Learning