Четенето на глас обикновено се свързва с децата, които се учат да четат за първи път. Това е техника, която се прилага непосредствено след като детето се научи да чете на ум. Въпреки това, най-новите научни

изследвания сочат, че четенето на глас подобрява когнитивните умения и е от полза дори и за децата, които вече могат да четат гладко.

Резултатите от изследване, проведено от учените Колин Маклоид и Ноа Форин в университета Уотърлу и публикувано в сп. Memory, показвят, че когато четем думите на глас, ги запомняме по-лесно отколкото когато ги четем на ум. Разбира се, това не означава, че трябва да заменим цялата си библиотека с аудио книги.

Изследването на Маклоид и Форин

Учените използват четири експериментални условия, за да изолират най-точно елементите, отговорни за способността ни да си спомняме факти, които сме чували преди.

В изследването участват 95 ученици, които или трябва да четат на ум, или да четат на глас, или да слушат записи на други хора, които четат, или да направят запис на своя глас, докато четат.

Резултатите от изследването показват, че учениците си спомнят най-ясно информацията, която са прочели на глас. Това показва, че само по себе си слушането на текстовете не води до този резултат. Необходимо е ученикът да произнесе думите, за да си ги спомни по-късно. Това е така, защото вербалното произношение създава запомнящо се преживяване – явление, което учените наричат: „ефект на възпроизвеждането“. Активният когнитивен процес на превръщане на думите в реч също помага за съхраняването на думите в дългосрочната памет.

Освен това, когато учениците слушат записи на други хора, те не запомнят информацията толкова добре, колкото когато самите те четат и записват текстовете. Според учените, това предполага, че слушането на собствения глас води до допълнително стимулиране на мозъка и по-този начин запомняме информацията по-лесно.

Тези открития затвърждават заключенията от предишни изследвания, които доказват, че подобряването на паметта вследствие на ефекта на възпроизвеждането, зависи и от това доколко новата информация се отличава от тази, която вече ни е позната.

В изследване, проведено през 2010 г. от Маклоид и колегите му, ефектът на възпроизвеждането няма влияние върху паметта, защото всички думи в даден списък са четени на глас. Ефектът на възпроизвеждането е най-видим, когато само някои думи от даден списък са произнесени на глас, а останалите са прочетени на ум. Друго изследване, проведено от Маклоид през 2011 г. показва, че силата на ефекта на възпроизвеждането също намалява, когато друг човек сяда до участника и произнася думите заедно с него. Дори и да изглежда, че повторенията ще направят спомена по-ярък, те всъщност правят думите по-малко отличителни за участника. По тази причина той не си спомня добре информацията, която е прочел.

Изследването на Бушер и Лафльор

Тези резултати формират интересен контраст с резултатите от изследване на Виктор Бушер и Алексис Лафльор, проведено през 2015 г. в университета Монреал. В изследването участват 44 френско-говорящи ученици, които или трябва да четат на ум, или да четат на ум и само да движат устните си, или да четат на глас, или да четат на друг човек в стаята. Оказва се, че когато учениците четат текст на друг човек в стаята, те си спомнят най-добре прочетеното. За разлика от слушането на друг човек, който произнася думите до участника, четенето пред слушател в стаята не разсейва участника и запазва отличителността на думите. По този начин има по-голяма полза от ефекта на възпроизвеждането, защото четенето е в контекста на комуникация с друг човек.

Заключение

Въпреки че изследванията тестват различни аспекти на ефекта на възпроизвеждането при различни условия, резултатите подкрепят тезата, че колкото по-отличителна е информацията, толкова по-лесно я запомняме. Когато четем думите на глас, ги запомняме по-лесно, защото използваме повече сетива. Така се формират повече и по-стабилни невронни връзки. Тези резултати потвърждават факта, че упражненията и движението подобряват когнитивните умения както на децата, така и на възрастните, заради увеличения кръвен поток към мозъка.

Четенето на ум е полезно, особено в библиотеките, но ако ситуацията позволява, можем да повтаряме важната информация на глас или да я четем на приятел, за да я запомним по-лесно.

Източник: Scientific Learning