Децата, които владеят два езика, имат предимство пред връстниците си, но ако смятате, че това ги прави по-умни, помислете пак. „Твърденията, че билингвизмът сочи към интелектуално предимство може да са преувеличени“, твърди Елън Бялсток – когнитивен невролог и професор по психология в университета Йорк, Канада. Бялсток изучава как билингвизмът изостря ума в продължение на 40 години.

„Не е задължително децата, които владеят два езика, да са по-умни“ –  казва тя пред сп. Scienceline, публикувано от Нюйоркския университет. „Смятам, че е огромен проблем, че моите изследвания могат да бъдат разбарни по този начин“, казва тя. “Билингвизмът е полезен за децата, защото подобрява изпълнителната функция на мозъка им.“

Коя е изпълнителната функция на мозъка?

Тя действа като “мениджър“ на мозъка – помага му да разпределя времето, да обръща внимание, да се концентрира, да планира и организира, да запомня детайли, да действа на базата на вече натрупания опит и да избягва лошото поведение. Това е контролна система на ума, която ни позволява да се концентрираме върху важните неща и да игнорираме факторите, които ни разсейват. Интелигентността също ни помага в тези задачи. “Въпреки това, изпълнителната функция и интелигентността не са еднакви“, казва Бялсток, “въпреки че медиите често ги използват като синоними.“ От научна гледна точка, идеята за интелигентостта е прекалено неясна. “Това е една от причините да не можем да твърдим, че билингвизмът (или подобрената изпълнителна функция) ни прави по-интелигентни“, допълва Бялсток.

Как билингвизмът променя мозъка?

Билингвизмът създава промени в мозъка по начини, които невролозите могат да наблюдават. С помощта на компютърна томография учените повече от десетилетие наблюдават окисления кръвен поток – маркер за невроналната дейност – докато той преминава през мозъка. Те откриват, че хората, които владеят два езика, показват засилена активност в челния дял, който контролира изпълнителната функция за разлика от хората, които владеят само един език.

Учените смятат, че хората, които владеят два езика, имат повече невронни пътища в мозъка, които се променят по-лесно, най-вероятно защото вземат повече микро-решения. “Целият им мозък се променя под влиянието на билингвизма“, обяснява Бялсток.

Това се случва по следния начин: “Хората, които владеят само един език, поглеждат към дадено животно и казват „куче“. Билингвистичните хора имат две алтернативи пред себе си. Това означава, че те винаги трябва да вземат решение, което другите хора не трябва да взимат.“ С други думи, понеже билигвистичните хора трябва да правят рутинни избори, те подобряват изпълнителната функция на мозъка си. Колкото повече избори трябва да прави мозъка, толкова по-здрави стават невронните връзки в него. “Ако владеете два езика и ги използвате редовно, всеки път, когато проговорите, и двата езика се появяват. Системата за изпълнителен контрол трябва да прецени кой от езиците трябва да използва в момента“, казва Бялсток пред New York Times. “Следователно билингвистичните хора използват тази система по-често и по този начин тя става по-ефективна.“

Редовната употреба е ключова. Например, ако сте учили френски език в училище и след това никога не сте го използвали, мозъкът ви е загубил предимствата от това да бъде билингвистичен. “Трябва да използвате и двата езика през цялото време“, обяснява Бялсток. Това обаче не означава, че ученето на чужд език е безполезно.

Какви са ползите от билингвизма за малките деца?

Някои експерти твърдят, че ползите, свързани с билингвизма се проявяват доста рано – на около 7-месечна възраст. Общоприетото мнение е, че обучението по чужди езици трябва да се увеличи в началното училище и дори в детската градина. Колкото по-малки са децата, толкова по-лесно ще научат езика. Също така те ще развият по-добри умения за решаване на проблеми и ще станат по-социални. Те ще се представят по-добре и по предметите, които не са свързани с езика – като математика, ще бъдат концентрирани по-дълго и ще могат да превключват между задачите по-бързо.

Ранното учене на втори език дава надежда и за децата с аутизъм и затруднения с ученето и вниманието. Изпълнителната функция на мозъка подобрява начина на мислене и планиране – умения, които отсъстват при децата със затруднения с обработката.

Идеята, че има само един период от живота ни, през който можем да научим втори език, също е противоречива, според професорите по психология Криста Байърс-Хайнлайн от университета Конкордия и Кейси Лю-Уилямс от университета Принстън, автори на научния доклад “Билингвизмът в ранното детство: Какво показва науката“ (2013). Учените нямат консенсус по въпроса дали такъв критичен период въобще съществува и дали ако все пак съществува, се простира между 5 и 15-годишна възраст. Всички учени обаче са съгласни, че колкото по-рано децата започнат да учат втори език, толкова по-добре е за тях. Дори и да няма краен срок, в който ученето на език може да приключи, с възрастта уменията за учене на нов език намаляват.

Ползи от билингвизма за възрастните

Бялсток открива също, че възрастните, които говорят няколко езика устояват на деменцията. В едно изследване възрастни с Алцхаймер, които са говорили два езика през целия си живот, показват симптоми на болестта четири години по-късно от хората, които говорят само един език. Бялсток твърди: “Билигвизмът е полезен, защото прави мозъка ни по-силен. Той е упражнение за мозъка.“

Източник: Scientific Learning