Момче, родено в Япония, владее два езика – английски и японски, но има дислексия. То помага на учените да открият кои фактори причиняват дислексия.

Момчето учи в Япония, където се научава да чете и пише на японски. Вкъщи говори на английски език, защото майка му е британка, а баща му е австралиец.

Въпреки че разбира японски на университетско ниво и успешно преминава приемните изпити за университета на японски, уменията му за четене на английски са доста под нормалното за възрастта му ниво. Майка му, която е учителка, му преподава английски по традиционните методи. Оказва се, че затруднението му да чете правилно произтича от факта, че то има дислексия, а не от неправилно преподаване на езика.

Браян Батъруд, професор по когнитивна психология в University College London, и Таеко Ундъл от Brunel University твърдят, че това е първият случай в историята, когато човек, който владее отлично (писмено и говоримо) два езика, има изразена дислексия само при единия от езиците.

“Изглежда, че дислексията не е чисто проблем с четенето, защото момчето може да чете, просто то не може да чете на английски“, казва проф. Батъруд. “Причината за това е очевидна. Повечето хора с дислексия се затрудняват да разделят сричките на съставящите ги звуци. За да чете на английски, един човек трябва да може да раздели сричката на отделните фонеми, които я съставят. По този начин той ще се научи да свързва буквите със съответстващите им звуци. Този проблем не се изразява при ученето на японски език, защото всеки символ е представен от цяла сричка.“

Научното изследване на Браян Батъруд и Таеко Ундъл

Нашето изследване показва, че дислексията се основава на зависимостта между неразвитите области в мозъка и начина, по който човекът се справя с този проблем. Случаят с момчето е пример за истинската същност на дислексията, защото става дума за учене на два езика. Научните изследвания могат да помогнат на учителите по английски език да създадат нови методи за обучение на деца с дислексия. Например децата може да се научат да гледат на думите като самостоятелни единици – точно както японците гледат на символите си.

Момчето винаги е говорило отлично английски език, въпреки че в гимназията уменията му за писане са под средното ниво на съучениците му, които говорят японски. Момчето е диагностицирано с дислексия на 13-годишна възраст, защото често греши думи и букви, които са близки по звучене.

Източник: Independent