Когато попитам учителите на какво се основава четенето, често чувам нещо от рода на декодиране и разбиране. Това са важни аспекти на четенето, но не са основата му. Например няма част от мозъка, която да отговаря само и единствено за декодирането. Всъщност, за да разбираме думите – да свързваме фонемите с буквите – мозъците ни трябва да създадат връзки между различни области на мозъка, които не са свързани по рождение.

Освен да развие и активира тази връзка, четенето изисква нашите мозъци едновременно да извършват редица когнитивни процеси, за да декодират думите. Тези процеси са:

• Концентрирано внимание. Ако умовете ни блуждаят между думите на текста, това ще пречи на декодирането и трябва да започнем отначало.
• Последователна обработка. Ако не запазваме правилния ред на буквите и думите по начина, по който първоначално ги възприемаме, това също ще попречи на декодирането.
• Визуално разграничаване. Нашите мозъци трябва да могат да различат буквата „б“ от буквата „д“ или буквата „м“ от буквата „п“ за части от секундата, за да могат да декодират успешно.
• Слухово разграничаване. Способността да разграничаваме звуците на езика също е жизненоважна за четенето. Няма друг начин, по който да ги свържем с писмената им форма.

Тези процеси трябва да бъдат координирани помежду си, за да бъде успешно декодирането.

Когато става дума за изграждане на умението за гладко четене, разчитаме на упражненията. Те са необходими, за да се изгради автоматизиране на разпознаването на комбинации от звуци и символи и разширяването на лексиката. Редица когнитивни процеси се грижат за това.

• Обсег на зрението. Това е количеството информация, което можем да възприемем с един поглед. Технически, той включва координацията между периферното и централното зрение. Практически, това е разликата между четенето дума по дума и четенето на групи или редове думи.
• Гъвкавост на вниманието. В контекста на четенето, това засяга способността на читателя да преминава плавно между думите и редовете или параграфите. Използва се и при изместването на мисълта между декодирането и зрителното разпознаване на думи.
• Скорост на обработка. Дори и когато човек може да разпознава правилно думите, скоростта на обработка засяга ефективността на четенето и следователно, способността да четем гладко.

Разбирането е причината да се учим да четем, но понякога този факт убягва на учениците, дори когато те са се справили с процеса на декодиране и са се научили да четат гладко. Има три основни когнитивни умения, които могат да улеснят или да усложнят процеса на разбиране на текстовете, които четем.

• Работна памет. Работната памет е свързана със способността ни да задържаме информация в ума ни, докато се опитваме да я използваме за дадена цел. Възможностите на работната памет са тясно свързани с четенето с разбиране (и много други академични и неакадемични резултати на учениците). Когато четем даден текст, ние събираме парченца информация, която задържаме в ума. Този процес се случва в работната памет. Друг процес, който се случва в работната памет е съзнателното мислене за начина, по който новата информация е свързана със старите ни знания. По този начин придаваме смисъл на информацията. Когато срещнем непозната дума или понятие, ние спираме, за да разберем значението й от контекста, търсим значението й или питаме някого за него. Способността ни да добавяме още информация към тази, която вече имаме в ума си, също се случва в работната памет.
• Визуализация. Визуализацията е свързана със способността ни умствено да си представим картината на това, за което четем. Не е необходимо да четем за предмет или физически обект. Може да бъде за връзките между хората в текста. По този начин, благодарение на системата за зрителна обработка, създаваме по-ярък спомен, който ще си спомним по-лесно в бъдеще.
• Планиране. Колкото по-добри стават учениците в четенето, толкова по-ясно разбират, че има много начини за четене и разбиране на даден текст. Например, можем да четем даден текст, за да открием определена информация, която е важна за нас. Например в колко часа тръгва автобуса за училище. Можем да четем друг текст само заради емоционалния му заряд. Можем и да четем бавно и задълбочено, за да разберем значението на сложно понятие. Способността ни да планираме подхода си към четенето ще ни помогне да станем по-ефективни в него.

Източник: edCircuit