Като учители, ние често си задаваме въпроса как да представим новия материал така, че да бъде лесно научим за различните ученици, до които се опитваме да достигнем в класната стая. Някои ученици учат по-лесно самостоятелно, докато други имат нужда от помощ, за да разберат и да запаметят новия материал за дълго време.

Има доста доказателства както в полза на самостоятелното учене, така и против него. Това е възможност за неврологията да сравни самостоятелното учене и традиционните методи на преподаване в училище и начините, по които мозъкът реагира на тях.

При традиционното учене учителят определя какво трябва да е научил ученикът след всеки урок и дава ясни, недвусмислени обяснения на уменията и информацията, които преподава в клас. Единствената задача на ученика е да научи това, което се изисква от него, за да се представи добре и да покрие изискванията на учителя.

При самостоятелното учене учителят не определя ясни цели и не обяснява открито. Той представя информация или проблем пред учениците и им позволява сами да направят изводи и да възприемат информацията по начин, които им се струва най-смислен. В този случай учениците трябва сами да стигнат до верния отговор с помощта на насоките на учителя.

Кой е по-ефективният начин?

Едно изследване в университета Вандербилт, САЩ, се опитва да отговори на въпроса през призмата на ученето на нова лексика. В това изследване, водещият учен Лори Кътинг и екипът й изследват 34 души на възраст между 21 и 36 години. Всички участници в изследването могат да четат.

Първоначално на учениците се преподават псевдодуми. Това са думи, които са близки до истинските думи, но не означават нищо. След това им се преподават значенията на тези думи. Целта е да стане ясно как хора с различни умения и възможности обработват краткосрочно нова информация, колко ефективно я научават и как тези разлики изглеждат чисто физиологично в мозъка.

В крайна сметка, всички участници успяват да научат думите. Учените изследват всички участници с помощта на функционална магнитно-резонансна томография (fMRI) на мозъка. Те откриват, че при хората, които могат да четат гладко, няма голяма разлика между традиционното и самостоятелното учене. Изследванията на хората, които са средно добри в четенето, показват, че за тях е по-трудно да научат нещо самостоятелно. Следователно, при тях традиционният метод на учене е по-ефективен от самостоятелното учене.

Изводите

Изследването включва само възрастни участници. Въпреки това учените от екипа смятат, че резултатите се отнасят за хора на всякаква възраст и уменията им да четат са определящи при избора на метод за преподаване. Следователно, за да бъдем максимално ефективни в класната стая, трябва да преценим какъв процент от учениците ни имат нужда от традиционния метод на учене. След това трябва да им съдействаме, за да могат да достигнат пълния си потенциал и да имат същите възможности като връстниците си.

Програми като Fast ForWord и Reading Assistant се адаптират спрямо индивидуалните възможности на ученика. Те осигуряват надеждна обратна връзка за силните и слабите страни на всеки ученик. С тяхна помощ учителите могат да разберат повече за учениците си и да структурират уроците си по начин, който ще донесе най-много ползи за всички.

Източник: Scientific Learning