Когнитивните умения са мозъчни процеси, които ни помагат да възприемаме, организираме, разбираме и да си спомняме информация. Много от тях се случват несъзнателно и определят способността ни да учим.

Възприятие

Първата стъпка в процеса на учене е възприятието на информация от външния свят от мозъка. Огромното количество информация, до което сетивата ни имат достъп, трябва да бъде сравнено, разделено, организирано и филтрирано, за да се премахне излишната информация и полезната информация да премине към следващите процеси. Необходима е само частица от секундата за мозъка ни да определи коя информация е важна и коя не е толкова важна. Това се случва изцяло несъзнателно. За да бъде това възможно, ние зависим от когнитивни умения като вниманието и способността ефективно да възприемаме зрителна информация.

След като информацията достигне до сетивата ни, нашите умения за слухова и зрителна обработка доминират, особено тези за зрителна обработка. Изчислено е, че около 80 – 90 процента от информацията, която възприемаме, е зрителна. Способностите на очите да се фокусират, координират, проследяват и да интегрират периферното зрение с централното зрение (зрителен обхват) определят каква информация възприемаме всъщност. Способността ни да запомним последователност от инструкции или да разграничим думите „лъжец“ и „молец“ зависи от ефективността и точността, с която мозъците ни възприемат информация.

Когато става дума за внимание, трябва да отбележим, че има няколко вида: продължително, селективно, раздвоено и гъвкаво. Първото се отнася за начина, по който се фокусираме, докато работим върху нещо конкретно. Селективното внимание се отнася за способността ни да се фокусираме върху нещо конкретно, без да се разсейваме. Раздвоеното внимание включва способността ни да обръщаме внимание на две дейности едновременно, например да си водим бележки, докато слушаме някого. Уменията за внимание също ни помагат да преминем от една дейност към друга с лекота и да се фокусираме върху най-важната информация, които възприемаме. Например, да открием важната информация в текстова задача. След като мозъкът ни възприеме информация от външния свят, ние трябва да й придадем смисъл.

Разбиране

Втората стъпка при ученето е разбирането – придаваме смисъл на постъпилата през сетивата ни информация. Селектираната информация в предния етап се обработва и тълкува. Това изисква да си спомним съхранената вече информация в мозъка ни и да я свържем с новата информация, за да разпознаем „маса“ или „банан“. На този етап трябва да съберем зрителната и слуховата информация, да я подредим последователно и да разберем как се свързват нещата във времето и пространството. Способността ни да разбираме понятия като „зад“, „върху“, „до“ и „след“ са примери за връзки между времето и пространството, които ни помагат да рзберем света около нас.

По време на двата начални етапа на обработката – възприятието и разбирането – когнитивните процеси се случват за секунди и се изпълняват несъзнателно. След като мозъците ни са възприели информацията, подредили са я, организирали са я и са й придали смисъл, е време да направят нещо с нея. Например когато сме прочели изречение на глас, разбрали сме думите в него, но все още не знаем какво да правим с него.

Посока

Указателните способности на мозъка често са наричани изпълнителни функции. Има три основни изпълнителни функции, които използваме, за да насочваме ума си. Една от тях е работната памет – способността да задържаме информация в ума, докато я използваме. Работната памет е способността на мозъка съзнателно да обработва информация. По този начин ние сравняваме информацията, която четем, с тази, която вече знаем (същността на разбирането) и така знаем докъде точно сме стигнали в една задача по математика.

Втората изпълнителна функция е способността ни да се сдържаме – да се спрем да направим нещо, което иначе бихме направили. Например да духнем свещичките на тортата за рождения ни ден. Тя също се изразява и в отлагането на удоволствието за даден период от време.

Третата основна изпълнителна функция е когнитивната гъвкавост. Това е способността ни да променяме начина, по който мислим за света около нас, когато той се променя. Много често се налага да изместим фокуса на мисленето си от външния свят към нашия вътрешен свят. Например помислете за когнитивната гъвкавост, необходима, за да приемем идеята, че Земята е кръгла, а не плоска.

Памет

Паметта е много важна за всички етапи на обработването на информация и най-вече за способността ни да обработваме информацията, да я сравянваме, разбираме и научаваме. Всъщност ако не можем да си спомним нещо, не можем да кажем, че наистина сме го научили. Умението ни да помним варира от краткосрочно до дългосрочно, в зависимост от периода, през който е запомнена информацията. Единственият етап, в който осъзнаваме информацията, е, когато се опитваме да я запомним и я обработваме с помощта на работната ни памет. Важно е да отбележим, че ако не обработваме информацията активно в работната памет, е малко вероятно да я запомним за дълъг период от време.

Дългосрочната памет е свързана със способностите ни постоянно да съхраняваме информация и да си я спомняме, когато ни е необходима – например да запомняме формули по математика, кодове и граматични правила. Много научни изследвания доказват, че има различни видове работна памет. Например паметта за действия като карането на колело и връзването на обувките и различна от паметта за събития и факти – кога имаме годишнина.

Краткотрайната памет е подъсзнателна памет, при която мозъкът определя коя информация да съхрани в работната памет за 1/1,000 от секундата. Способността да подреждаме събитията последователно от най-ранно случилото се до най-късно случилото се събитие се дължи на паметта ни за последователност.

Мислене

Критичното мислене, разсъждаването, решаването на проблеми и още няколко висши мисловни процеси са кулминацията на ученето. Да научим нещо означава да можем да извършим действие, да вземем решение или по някакъв начин да променим поведението си. Тези умения, в които информацията се обработва и прилага, включват процеси като планирането – например как да се справим с експеримент по физика, който се състои от няколко части; като дооформянето на идеите ни например чрез дедуктивното мислене и като способността да използваме умението да мислим бързо и да вземаме правилни решения, например да отговаряме вярно на тестови въпроси.

Източник: edCircuit