Фактът, че някой е умен и мотивиран, не означава, че той или тя може да усвои зрителните умения, необходими, за да се справи със задачи като сравняване на отпечатъци, тълкуване на рентгенови снимки, следене на самолети на радар или разпознаване на лица в криминални разследвания.

Това е изводът от ново изследване, което за първи път доказва, че има широк спектър от разлики в зрителните способности на хората. Тези разлики не са свързани с общата интелигентност на хората или с коефициента им на интелигентност. Научният доклад по темата е публикуван през месец септември 2017 г. в списание Cognition. Заключенията от него са обобщени в статия в Current Directions in Psychological Science.

„Хората мислят, че знаят колко са добри в зрителното разпознаване на обекти“, казват Изабел Готие и Дейвид Уилсън – професори по психология в Университета Вандербилт (САЩ), които провеждат изследването. “Излиза, че хората не са толкова добри в оценяването на собствените си умения.“

В миналото изследванията за зрителното разпознаване на обекти са се фокусирали най-вече върху общото между повечето хора. За разлика от тях, Готие се интересува доколко се различават зрителните способности на хората. За да отговори на този въпрос, тя и колегите й създават нов тест, който наричат Novel Object Memory Test (NOMT). Той измерва способността на хората да разпознават обекти, които са им непознати.

Изследването

За начало, целта на Готие е да събере мнения за зрителните умения. Тя прави проучване, в което взимат участие 100 души, които използват краудсорсинг услугата Amazon Mechanical Turk. Тя открива, че участниците смятат, че зрителните умения са по-различни от другите умения, свързани с общата интелигентност. Участниците вярват, че има по-малка разлика между зрителните умения на хората, отколкото между вербалните или математическите им способности.

Готие и колегите й трябва да се справят с един основен проблем при оценяването на вродените зрителни разпознавателни способности на хората. Той е доколко добре те познават обектите, които виждат. Колкото повече време прекарва един човек  в изучаване на определени обекти – лица, коли или птици – толкова по-добре ги разпознава. Затова резултатите от тестовете за зрително разпознаване, които използват често срещани обекти, са сложна комбинация от зрителните способности на хората и „опита“ им с тези предмети. Важно е да отбележим, че тези тестове не дават точни резултати за това колко добре някой може да разпознае предметите в непозната област.

Готие се справя с проблема, като използва нови създания, генерирани с помощта на компютър, които нарича „грибълс, шайнбъгс и зигъринс“. С тяхна помощ тя изучава зрителното разпознаване. Този обикновен тест включва изучаване на шест създания. След тях следват няколко изображения, на които създанията са в групи по три. Всяка група съдържа създание от целевата група, заедно с други две непознати създания. Всеки участник трябва да разпознае създанието, което вече е видял.

Резултатите

Готие и колегите анализират резултатите на повече от 2 000 участници, Те откриват, че способността на участниците да разпознаят едно създание се определя от това колко добре разпознават другите създания, въпреки че обектите са доста различни. Това потвърждава, че този нов тест може да оцени способността на участниците да учат нови категории.

Психолозите използват и представянето на няколко IQ теста. Те откриват, че зрителните способности, измерени с помощта на NOMT, са различни и независими от общата интелигентност.

„Това е много вълнуващо, защото представянето в когнитивните умения почти винаги е свързано с общата интелигентност“, казва Готие. „Това предполага, че можем да научим нещо ново за хората с помощта на тези тестове, отвъд всички способности, които вече знаем как да измерим.“ Изследването потвърждава интуитивното схващане, че зрителните умения са различни от общата интелигентност. То открива и че индивидуалните разлики в зрителните способности са много по-големи отколкото хората си мислят. Една от използваните единици в изследването е наречена „коефициент на изменение“. Тя показва, че разстоянието между резултатите на хората на теста NOMT, е по-голямо от разстоянието на тестовете за интелигентност.

“Много професии и хобита зависят от зрителните умения“, казва Готие. „Понеже те не зависят от общата интелигентност, следващата стъпка е да открием как да използваме тези тестове в реални ситуации, където представянето не е можело да бъде измерено точно преди.“

Източник: Science Daily