„Четенето е лукс“, казва д-р Марта Бърнс, директор на неврологията в Scientific Learning Corporation. Това е вярно, когато става дума за въздействието на ниските доходи върху умението на децата да четат. Изследванията показват, че децата, които идват от домове за деца, лишени от родителски грижи, често не са готови да се научат да четат. Това се дължи на въздействието на средата върху техните мозъци.

Нека да разгледаме причините за това.

Според д-р Бърнс, има три основни фактора, които се отразят неблагоприятно на ученето и четенето на децата, които идват от домовете за деца.

Фактор # 1: Децата не са изложени на разговорния език в достатъчна степен.

Изследванията на Харт и Рисли (1995) установяват, че децата от домове за деца, лишени от родителски грижи, са изложени на 32 милиона по-малко думи, отколкото техните връстници в семейства с по-високи доходи. Това се отразява на развитието на речта в ранна възраст. Когато тези деца влязат в клас, вече има значителна разлика между тях и връсниците им в това как те разбират, реагират и учат.

Фактор # 2: Бедността променя начина, по който мозъкът се развива.

Всички деца имат потенциал да учат, но начинът на живот засяга развитието на мозъка. Учените изследват мозъците на деца от семейства с различни доходите и установяват значителни разлики в съзряването на мозъците на децата от домовете. Констатациите им показват:

• Разлики в предния дял, които засягат когнитивния контрол и самоконтрол. В класната стая това се проявява чрез вниманието, слушането и ученето;
• Разлики в тилния лоб, важни за пространствените умения;
• Разлики в работната памет, които засягат способностите на децата да слушат и да мислят за чутото, да четат книги и да си спомнят прочетеното, както и да съчиняват писмени текстове.

Мозъците на децата от домовете за деца, лишени от родителски грижи, съзряват по различен начин и тези разлики се проявяват в класната стая.

Фактор # 3: Тези деца са подложени на по-високи нива на стрес.

Стрес? Всички ние сме подложени на стрес – той е неизменна част от живота! В даден момент всички ние трябва да се научим да го контролираме. Въпреки това, хроничният стрес, по време на който нямаме подкрепата на близки хора, се превръща в токсичен стрес. Децата в домовете са подложени точно на него и той засяга развитието на мозъците им. Невронните пътища отговарят на стреса чрез страх и тревожност, а мисленето, планирането и обучението се развиват по-бавно.

Преподавателите могат да повлияят положително.

Преподавателите знаят, че трети клас е критичен момент за учениците. Акцентът на обучението се измества от „да се научим да четем” към „да четем, за да се учим”. Резултатите от тестовете показват, че учениците, които не могат да четат гладко в трети клас ,може да се дипломират  по-късно или да не успеят да се дипломират. Тези деца е по-вероятно не само да имат ниски оценки по четене, но и да не завършат средно образование. Те са истинско предизвикателство за педагозите. Как можем да подобрим резултатите им? Преподавателите имат силата да влияят положително на мозъка чрез подхода, койо използват в класната стая.

Здравето и храненето предразполагат мозъка към успех! На децата от домовете често им липсват основни здравни грижи и здравословна храна. От друга страна, физическото възпитание в училище подобрява приема на кислород и нивата на глюкоза в кръвта и влияе положително на мозъка и ученето. Здравните прегледи в училище могат да помогнат за идентифициране на проблеми, свързани със зрението и слуха, които може да не бъдат забелязани при други обстоятелства.

Да повярваме в учениците, които не вярват в себе си.

„Мързелив“ е тежка дума и означава, че едно дете просто не се интересува от даден предмет. Истината е, че децата могат да бъдат демотивирани поради липса на надежда и оптимизъм, които може да произтичат от токсичния стрес. Освен това, те може би вярват, че няма да настъпи промяна в живота им в бъдеще. Трябва да отдалечим учениците от перспективата „добър“ срещу „лош“ или „умен“ срещу „глупав“ и да ги научим, че промяната е възможна.

Да си припомним въздействието на токсичния стреса върху мозъка. Дете, което живее в състояние на страх и тревога, е вероятно да възприема ситуациите в контекста на „бий се или бягай”. Проучванията показват, че в домовете за деца, лишени от родителски грижи, децата получават два пъти повече забележки отколкото похвали. Силните, положителни и грижовни възпитатели могат да помогнат на тези деца да се доверяват на възрастните. Те също могат да ги мотивират да учат, като положат усилия да разберат какви са интересите на всяко дете и да ги свържат с учебната програма.

Да не забравяме, че тези деца обикновено са изложени на по-малко думи, отколкото връстниците им. Когато учителите използват упражнения за изграждане на лексиката в час, децата научават нови думи, които подобряват разбирането.

Изследванията доказват, че мозъкът може да се промени. Програми като Fast ForWord подобряват вниманието, работната памет, уменията за четене и основните когнитивни умения. Тези програми са чудесен избор за подобряване на уменията за четене на учениците.

Дори и децата да са израснали в дом за деца, лишени от родителски грижи, педагозите могат да им помогнат да подобрят уменията си за четене и учене. По този начин четенето вече няма да бъде „лукс”.

Източник: Scientific Learning